поставени въпроси във връзка с прилагането на чл.15, ал.3, т.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/

Изх. № …
София ….
ДО
……………
КОПИЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”
На Ваш вх. № 01-10-0782/12.06.2006г.
Относно: поставени въпроси във връзка с прилагането на чл.15, ал.3, т.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/
Уважаеми господин …………….
По поставените в писмото Ви въпроси, свързани с определянето на „пазарна лихва” по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО /изм. – ДВ. бр.102 от 2005 г.) за целите на междуфирмени кредити в рамките на група от свързани лица, изразявам следното становище:
Данъчното третиране в чл. 15, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 13 от ЗКПО има за цел регулация на финансовия резултат на данъчно задълженото лице, чрез данъчното преобразуване, когато последния е намален или е отчетена загуба /чл. 15, ал. 2/ при условия на трансферно ценообразуване между свързани лица. С изменението на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, в сила от 01. 01. 2006 г. се въведе пазарната лихва като регулатор за данъчни цели, в случаите на получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. В този смисъл, разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО установява, че е налице отклонение от данъчно облагане само в случаите, когато данъчно задълженото лице предоставя или получава кредити, отличаващи се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката.
Според дефиницията дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО „пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя/лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. Видно от цитираната разпоредба, в закона са посочени неизчерпателно редица фактори, които следва да се отчитат и от данъчно задължените лица и от органите по приходите при определяне на обстоятелството дали една лихва по предоставен или получен кредит е в рамките или се отклонява от пазарните нива при съпоставими сделки между несвързани лица.
С оглед на горецитираните законови разпоредби, по поставените от Вас въпроси е необходимо да се има предвид следното:
1. Съгласно регламентираните в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ принципи за обективност и служебно начало, органите по приходите са длъжни да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на данъчните задължения. С оглед правилата за доказване, регламентирани в глава осма от дял първи на ДОПК, лицата по собствена инициатива или при поискване са длъжни да предоставят всички документи, книжа и други носители на информация, които се отнасят до техните права и задължения. В този смисъл изготвената експертна оценка следва да бъде преценена обективно от органите по приходите при евентуална ревизия или проверка, наред с всички други събрани доказателства. По инициатива на органите по приходите, осъществяващи ревизия или проверка, както и по инициатива на проверяваното лице е възможно да се възложи експертиза по реда на чл.60 и следващите от ДОПК. В тези случаи експертното заключение е годно доказателство в ревизионното производство, съответно в производствата по административно и съдебно обжалване.
2. Съгласно чл.15, ал.3, т.3 от ЗКПО следва да се извърши преобразуване на финансовия резултат, когато той е намален или е отчетена загуба в случаите на получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Видно от цитираната разпоредба различията между пазарната лихва и лихвата по съответния договор следва да се установяват към момента на сключване на сделката.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
//

Оценете статията

Вашият коментар