3_2146/05.07.2012 г.
КСО чл.6, ал.3
КСО чл.6, ал.2, т.3
НЕВД чл.1, ал.8, т.1
Относно: осигурителен доход на работници, изпратени на специализация в чужбина
Според изложеното в запитването през месец юли 2012 г. дружеството ще изпратиработници на специализация в Германия за срок от 54 дни на основание разпоредбите на чл. 234 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.5 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, като към запитването не са приложени съответните документи. Посочва се, че фирмите, при които се осъществява специализацията, са свързани юридически лица на дружество. В тази връзка се поставя въпроса върху какъв осигурителен доход трябва да се изчислят дължимите социални осигуровки за периода на специализацията?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВбр. 7/2012 г.) и Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВбр. 16/2012 г.)изразяваме следното становище:
Съгласно чл.234, ал.1 от КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с него се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. По своята същност този договор не е трудов, а облигационен от типа на ненаименованите граждански договори, който може да съществува наред или без наличие на трудово правоотношение.
При специализации в чужбина условията относно получаването на трудово възнаграждение в страната и неговият размер се уреждат с договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация по чл. 234 от КТ или в споразумение на страните по служебно или по друго правоотношение, освен ако в закон или в нормативен акт на МС е определено друго /чл.23, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/.
Относно изплащането на трудово възнаграждение през периода на специализацията следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималният осигурителен доход за тях, се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ съгласно чл.6, ал. 2, т. 1 и т. 3 от КСО.
Разпоредбата на чл.6а от КСО регламентира дължимостта на осигурителни вноскив случайте на командироване на работници и служители по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от КТ. За приложимостта на същата по отношение на лицата е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
– са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ;
– за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в страна от Европейската общност;
– за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.
В тази връзка предвид изложената фактическа обстановка може да се направи извод, че цитираната разпоредба не е приложима в настоящия случай.
В обобщение на горното следва да се посочи, че осигурителният доход на работниците и служителите, изпратени на специализация в Германия, които са командировани по реда на чл.234 от КТе полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, и не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че в сила от 01.03.2012 г. не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения /чл.1, ал.8, т.1 от НЕВД/. Ако размерът на изплатените дневни пари надхвърли двукратния размер, определен с нормативен акт, то разликата над двукратния размер се счита за осигурителен доход и върху тази сума се начисляват и внасят осигурителни вноски.
‘