3_2164/30.04.2008г.
ЗДДС, чл. 173
Относно: въпроси, възникнали в хода на ревизионно производство по приложение разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит при ползване режима на чл. 173 от ЗДДС
Съгласно фактическата обстановка в запитването, Община X има сключен договор за външни дейности на Европейската общност за изпълнението на проект „Рехабилитация и възстановяване на щетите след наводнение” по Договор № BG ……….. с координиращ орган по смисъла на чл.108 от ППЗДДС (отм.) Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Сумата по договора възлиза на 316 510 евро, като покрива на 100% общата стойност на проекта съгласно спецификацията. Общината има издадено Уведомление с Изх. № …….21.12.2006г. от ТД София-град за ползване на режима по чл.92 от ЗДДС (отм.) във връзка с проекта по договора. Община Х се явява основен изпълнител на международния договор по проект на ФАР. За изпълнение на договора задълженото лице ползва подизпълнител за извършване на строително-ремонтните работи. В хода на ревизията е установено, че Общината е получила 80% от сумата по договора, както е уговорено в същия, за което е издала фактура ….. от 17.10.2007г. на стойност 495231,80 лв. Община Ябланица е упражнила право на приспадане на пълен данъчен кредит по издадените фактури от подизпълнителите. Съгласно представена справка от ревизираното лице е установено, че са усвоени с 44489.75 лв. по-малко от предвидените. В тази връзка са поставени следните два въпроса:
1. Доставките по проект „Рехабилитация и възстановяване на щети от наводнения” попадат ли в хипотезата на чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС?
2. Следва ли да се възстанови ДДС по силата на чл.92 от ЗДДС (отм.) при положение, че финансирането във връзка с изпълнение на проекта не е получено изцяло?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г.)изразяваме следното становище:
По първия въпрос:
Съгласно чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на местната власт, включително в случаите когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на доставки, които биха довели до значително нарушаване на конкуренцията. Относно доставките на стоки или извършването на услуги във връзка с изпълнението на горепосочения проект всяко друго данъчно задължено лице би могло да извършва тези доставки, предвид което би могло да се приеме, че тези доставки биха довели до нарушаване на конкуренцията, т.е. за тези доставки Общината действа като данъчно задължено лице, а не в качеството си на местен орган. В случая Общината извършва възмездни доставки като финансирането на същите се осъществява със средства по програма ФАР и на основание чл.173, ал.1 от ЗДДС,тези доставки са облагаеми с нулева ставка.
Предвид горното по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които се използват за извършване на доставки, свързани с посочените проекти по Програма ФАР са приложими разпоредби на глава седма “данъчен кредит“ на ЗДДС като се съобрази изключението по чл.173, ал.3 от ЗДДС. В същия е посочено, че ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по чл.173, ал.1 от ЗДДС.
Тъй като нормата на чл.173, ал.3 от ЗДДС е специална по отношение на лицата, ползващи режима на чл.173, то същите тези лица не следва да спазват ограниченията на чл.70 от закона. Следователно, за да упражнят правото си на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с доставки по чл.173, ал.1 от материалния закон, трябва да бъдат изпълнени условията на чл.69 от същия.
По втория въпрос:
Съгласно § 16, ал.2 от ПЗР към ПИДППЗДДС (обн. ДВ бр.16/2007г., в сила от 01.01.2007г.) потвърждения, издадени по реда на чл.83 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност запазват действието си по отношение на договорите, във връзка с които са издадени. Следователно за доставките, за които данъчното събитие възниква след 01.01.2007г. ще е налице основание за прилагане на нулевата ставка по чл.173, ал.1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.). Основанието за това се съдържа в императивната идентичност на съответните разпоредби от действащия и отменения ППЗДДС, регламентиращи реда за прилагане на освобождаването от ДДС по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред.
По въпроса дали следва да се възстанови ДДС по реда на чл.92 (отм.) при положение, че финансирането не е получено изцяло Ви информираме, че в закона не се съдържат ограничения относно правото на ползване на данъчен кредит, които да са обвързани с размера на получените средства по договори за безвъзмездна помощ по програма ФАР. В тази връзка следва да се изследва налице ли е съответствие между размера на ползвания данъчен кредит от лицето и сумата по договора, за който е издадено разрешение за ползване режима по чл. 92 от ЗДДС (отм.), в т.ч. и окончателното плащане, предвидено в чл.3, т.2 от договора във връзка с чл.17 от Анекс ІІ.
И не на последно място предвид разпоредбите на чл.3 и чл.5 от ДОПК правомощие на органа по приходите е обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на задължените лица.
‘