Осигурителен режим на самоосигуряваща се майка, регистрирана като едноличен търговец при ползване на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

3_7054/10.12.2007 г.
КСО, чл. 4, ал.3, т. 4;
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 1 и ал. 2
Относно: Осигурителен режим на самоосигуряваща се майка, регистрирана като едноличен търговец при ползване на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.
Според изложеното в запитването задълженото лице е регистрирана като едноличен търговец. Като работодател има назначен персонал по трудов договор. През 2008 г. й предстои да роди второто си дете и не възнамерява да прекрати дейността на фирмата си. Във връзка с това обстоятелство поставя следните въпроси:
1. Кога следва да се назначи прокурист – от първия ден на отпуска поради временна нетрудоспособност при бременност и раждане или след изтичане на 315-те дена в периода на отпуска за отглеждане на малко дете?
2. Ако се назначи управител на трудов договор, има ли нужда от прокурист? Следва ли управителят да е вписан в съда?
3. Следва ли да се подаде декларация в ТД на НАП при промяна размера на осигурителния доход, върху който се внасят авансовите вноски от самоосигуряващото се лице?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2007 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 15/2007 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до нейното прекратяване. Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) лицата по чл. 4, ал. 3,т. 1-4 (в т.ч. едноличните търговци) декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възстановяването и прекратяването на трудовата им дейност с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. С тази декларация се декларира и вида на осигуряването също в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Съгласно новата ал. 4 на същата разпоредба от 01.01.2007 г. видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация до края на януари на съответната календарна година. Няма ограничения по отношение сроковете за промяна размера на осигурителния доход, върху който се правят авансовите осигурителни вноски. Предвид гореизложеното не е необходимо и да подавате нова декларация, за да увеличите размера на осигурителния доход.
Следователно извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основание за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Поради това за едноличен търговец, който е прекъснал или преустановил дейност, отпада и задължението да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Но ако предприятието му не е прекратило дейност и продължава да работи, търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски по силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
?Да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
?Да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл.21 от ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор, сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър.
Осигуряването на прокуриста се осъществява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 или т. 7 от КСО, т.е. прилага се осигурителен режим в зависимост от вида на договора – трудов или граждански. И в двата случая при внасяне на осигурителните вноски се съобразява минималният осигурителен доход по основни икономическидейности и групи професии по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
Поставеният втори въпрос не е свързан с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, а касае правна консултация, каквато Националната агенция за приходите не е оправомощена да даде.

Scroll to Top