3_1395/14,03,2007 г.
КСО, чл. 47;
Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, чл. 1, ал. 7
Относно: осигурителни вноски върху изплатени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от трудова злополука.
Според изложеното в запитването в Областна администрация е постъпил изпълнителен лист, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука и обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в трудовото възнаграждение за осигурено от същата лице. Не става ясно обаче на какво основание следва да се изплатят същите. Поставя се следния въпрос: дължат ли се осигурителни вноски върху изплатени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от трудова злополука?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110 от1999г., посл. изм. ДВ бр. 105/2006 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (обн. ДВ, бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 /2007 г.), за краткост наричана „Наредбата”, изразяваме следното становище:
Държавното обществено осигуряване в Република България има задължителен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до прекратяването й. Реализираният доход именно от тази дейност е базата за начисляване и внасяне на осигурителни вноски.
Същевременно общественото осигуряване чрез своите осигурителни плащания е основната форма, чрез която се дава издръжка на лицата, които поради обективни причини не могат да работят. Осигурителните плащания заместват трудовото възнаграждение при болест, злополука, майчинство, инвалидност, старост, смърт и безработица.
Общественото осигуряване обезпечава парични обезщетения за: временна нетрудоспособност, трудоустрояване при намалена трудоспособност или поради бременност, както и за бременност, раждане и отглеждане на малко дете
При положение, че дължимото обезщетение е обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в трудовото възнаграждение, същото се изплаща на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от КСО, според която при трудоустрояване поради временна нетрудоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение. Последното се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 (шест) месеца. Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно възнаграждение през шестте календарни месеца преди месеца на трудоустрояването и полученото среднодневно възнаграждение след трудоустрояването. Обезщетението се изплаща на трудоустроеното лице за сметка на Националния осигурителен институт чрез работодателя и върху него не се дължат осигурителни вноски.
Както вече бе посочено по-горе приложеният изпълнителен лист не съдържа правно основание за обезщетенията, поради което следва да имате предвид, че съгласно чл. 1, ал. 7 от цитираната Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се начисляват и внасят осигурителни вноски и върху:
?обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 1, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.);
?обезщетенията по чл. 61, 78, чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2, чл. 104, ал. 2, 3 и 4, чл. 105, ал. 3, чл. 106, ал. 3 и 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител и сумите за предметни награди по чл. 88, ал. 3 от Закона за държавния служител.
В конкретния случай е важно правилно да бъдат отнесени изискуемите обезщетения към съответните разпоредби на закона. ‘