Изх. № 24-30-3
Дата: 12.05.2008 год.
ЗДДФЛ, чл.75;
КСО, чл. 4, ал. 1;
КСО, чл. 6;
КСО, чл. 10;
ЗЗО, чл. 33, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал.1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 4
ОТНОСНО: Осигурително третиране на доходите на граждани на Република Турция за положен труд в Република България, придобити на основание сключен трудов договор с местно юридическо лице. Възстановяване на платените данъци по реда наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Бургас и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ вна Националната агенция за приходите (вх. № 24-30-3/01.02.2008 г.),Ви уведомявам следното:
I. Относно осигурителното законодателство:
Видно от изложеното в запитването Ви, в дружеството работят по трудов договор граждани на Република Турция, получили разрешение за работа от Бюрото по труда.
Във връзка с така указаната фактическа обстановка, въпросът, който поставяте, е при изплащане на работните заплати дължат ли се осигурителни вноски съгласно осигурителното законодателство на Република България – за фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“, при условие, че след една година, когато изтекат едногодишните разрешения за работа и се завърнат в родината си, тези лица реално няма да ползват права.
1
Възникналите трудови правоотношения и осигурителни отношения във връзка с наеманите от местни работодатели на територията на страната чужденци се уреждат от нормите на българското трудово и осигурително законодателство /чл. 73 от Закона за насърчаване на заетостта/.
Следователно „………………….. “ ЕООД, в качеството му на работодател, респективно осигурител, има задължението да осигурява наетите по трудов договор лица, в съответствие с Кодекса за социално осигуряване.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който задължението за осигуряване на лицата възниква от деня, в който започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до прекратяването й. Лицата, работещи по трудово правоотношение, попадат в кръга на осигурените лица, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове.
По силата на чл. 6, ал. З от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии, който се определя със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски са в размери, които са установени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“, и се разпределят между осигурител и осигурен в съотношение за 2007 г. 65:35 и 60:40 за 2008 г. Дължи се и осигурителна вноска на основание чл. 6, ал.1, т. 8 за фонд „Трудова злополука и професионална болест“, която е изцяло за сметка на осигурителя.
На основание чл. 157, ал. 1, 2, 3, 4 и 6 от КСО във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2 от същия кодекс се дължат осигурителни вноски за фондовете на Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).
В КСО не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. Достатъчно е лицето да извършва трудова дейност по чл. 4 от КСО, за да възникнат основания за внасяне на осигурителни вноски за това лице. Поради това турски гражданин, който има сключен трудов договор по смисъла на Кодекса на труда, следва да се осигурява задължително по описания ред.
Съгласно чл. 33, т. З от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) /изм. – ДВ, бр. 18 от 28.02.2006г., в сила от 1.01.2007г, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 34, ал.1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗЗО, чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
Чужденците могат да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Дългосрочното пребиваване може да бъде продължително – с разрешен
срок до една година, или постоянно – за разрешен неопределен срок /чл. 23 от Закона за чужденците в Република България /.
В случай, че чуждите граждани, работещи по трудов договор, не са със статут на постоянно пребиваващи, те не попадат в кръга на осигурените лица по реда на чл. 33 от ЗЗО.
Предвид гореизложеното, при получаване/начисляване на възнаграждение по трудово правоотношение на чуждестранно физическо лице, което е гражданин на Република Турция и е със статут на продължително пребиваващ в страната, следва да се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за ДЗПО от датата на започване на трудова дейност, а здравноосигурителни вноски не се дължат.
II. Относно възстановяването на платените данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (СИДДО) /обн., ДВ, бр. 123 от 22 декември 1997 г./ се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. Спогодбата се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху елементи на дохода. Данъците, за които се прилага спогодбата, са за Република Турция – данъка върху дохода и съответно за Република България -данъка върху общия доход.
Относно доходите от трудово правоотношение в чл. 15 от спогодбата е регламентирано, че заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава. Видно от тези разпоредби, доходите от трудови правоотношения по принцип се облагат в държавата, в която е положен труда. Следователно, когато трудът се полага в Република България, доходите от трудови правоотношения, получени от местно лице за Република Турция, се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ.
Изключение от този основен принцип е установено в разпоредбата на чл. 15, т. 2 от СИДДО, която допуска получените доходи от местно лице на едната държава да се облагат в същата държава, на която същото е местно лице, а не където е положен труда, ако едновременно са налице условията, посочени в същата разпоредба. Предвид изложеното в запитването Ви, в конкретния случай тези условия не са налице.
В чл. 22 от спогодбата е предвидено, че когато местно лице на едната договаряща държава получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в другата договаряща държава, то първата посочена държава ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в другата договаряща държава, като това приспадане е ограничено до размера на данъка върху този доход, който би бил дължим в държавата
на местното лице. Следователно, приспадането на платените данъци по реда на ЗДДФЛ ще се осъществи в Република Турция и в съответствие със законодателството на тази страна.
Удостоверение за платените по реда на ЗДДФЛ данъци от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето, като такова удостоверение е необходимо за целите на признаване на правото на данъчен кредит за платения в Република България данък.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//