КСО: чл. 4, ал. 1, т. 1, 6 и 7, чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 10, чл.127, ал. 1, чл.157, ал. 6
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 1
ЗДДФЛ: чл. 42, чл. 52, т. 1 и 2, §1, т. 26, б ”з” от ДР
ТЗ: чл. 21, чл. 23
ОТНОСНО: Осигуряване и данъчно облагане на лице, упражняващо дейност като прокурист в няколко търговски дружества /ЕООД и ООД/
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. …….. с вх. № ………../15.05.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Отправено Ви е предложение да заемете длъжността „прокурист” в търговско дружество /ЕООД/ по трудов договор при 8-часов работен ден и осигуряване над максималния осигурителен праг. Възнамерявате да сключите договори за управление и контрол с още 6 търговски дружества /ЕООД и ООД/.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Има ли законово ограничение след подписване на трудовия договор за броя на договорите за управление и контрол, които може да сключите?
2. В случай, че по трудовия договор ще сте осигурена ежемесечно върху сума, надхвърляща 2000 лв., какви осигуровки и данъци биха се дължали по договорите за управление и контрол, в които възнаграждението ще бъде определено в годишен размер в зависимост от постигнатите финансови резултати?
3. Какви документи, удостоверяващи внесените осигуровки и платените данъци ежемесечно/годишно, следва да представяте в НАП, в какви срокове и различават ли се те в зависимост от вида на сключените от Вас договори?
Предвид гореизложеното и поради факта, че нормативните актове, които уреждат трудовите и гражданските правоотношения, са извън обхвата на данъчно-осигурителната нормативна уредба, Националната агенция по приходите /НАП/ не е компетентна да изрази становище по първия въпрос от писмото Ви.
С оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване и данъчното облагане на физическите лица, изразяваме следното становище:
По въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 21 от Търговския закон /ТЗ/ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста /прокура/ трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
По силата на чл. 23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Тъй като законът не поставя изрично изискване по отношение на формата, договорът може да бъде сключен като трудов или като договор без трудово правоотношение /граждански договор/.
Когато договорът за прокура е сключен като трудов договор, осигурителни вноски следва да се внасят по реда, определен за работниците и служителите съгласно чл. 4, ал.1, т. 1или 6 или по чл. 4, ал. 2 от КСО. При сключен граждански договор за управление с прокуриста, осигуряването му се извършва по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски и в двата случая са в размера за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 /в т.ч. от трудови правоотношения и правоотношения по управление и контрол/;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата, получаващи доходи за работа по трудови правоотношения и правоотношения по управление и контрол, които са родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд – върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО/.
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
В конкретния случай доколкото посочвате, че по трудовото правоотношение, което Ви предстои да сключите, ще бъде достигнат максималният размер на месечния осигурителен доход, върху останалите доходи, които ще получавате по договорите за управление и контрол, няма да се дължат осигурителни вноски.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите:
1.данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване /декларация образец № 1/;
2.декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ /декларация образец № 6/.
Представянето на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в НАП става с декларации, които се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /чл. 5, ал. 6 от КСО/.
Съгласно чл. 3, ал. 7 от наредбата за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подава декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
От цитираната правна уредба се вижда, че носител за подаване на информация в Националната агенция за приходите за дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци върху доходите, които ще получавате, е съответният осигурител/работодател. Следователно, Вие като наето по трудово правоотношение лице и изпълнител по договор за управление и контрол, не трябва да подавате в НАП документи, удостоверяващи внесени осигурителни вноски и данъци.
По въпросите, свързани с прилагането на данъчното законодателство:
Съгласно § 1, т. 26, буква „з“ /нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г./ от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ , правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на този закон.
В тази връзка всички възнаграждения, вкл. премии, които лицето е получило в качеството на управител, подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
Авансовият данък за доходи от управление и контрол се определя, удържа и внася от работодателя по реда на чл. 42 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя като месечната данъчна основа /която е облагаемия доход намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО/ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от с.з. при изчисляването на годишната данъчна основа.
На основание чл. 52, т. 1 и т.2 от ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
1. /изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. /нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23,
В случаи, че лицето е получило и други доходи през данъчната година, подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа е задължено да подаде ГДД по чл.50, ал. 1 от ЗДДФЛ, като в Приложение № 1 на декларацията се декларират и доходите от дейността по трудови правоотношения.