2_1602/ 11.10.2010г.
ЗДДФЛ- чл.8, чл.37
Регламент 883/2004
ОТНОСНО: осигуряване и данъчно облагане на чуждестранно физическо лице по договор зауправление и контрол
Съгласно изложената фактическа обстановка в еднолично дружество с ограничена отговорност е вписано като управител чуждестранно физическо лице – гражданин на държава членка на Европейския съюз /Чехия/. Лицето упражнява трудова дейност и в Чехия, за коетое издадено удостоверение за приложимо законодателство Е 101 от чешката администрация. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
-Следва ли да се внасят социални и здравноосигурителни вноски,върху уговореното възнаграждение зауправление и контрол ?
-Подлежи ли лицето на данъчно облагане по ЗДДФЛ ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и на основание действащата нормативна база изразяваме следното становище:
По отношение на данъчното облагане
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Доходите, които са от източник в България са изрично изброени в чл.8 на ЗДДФЛ. Съгласно чл.8, ал.6, т.9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната,се третират като доходи, които са от източник в България.
По смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ/чл.5 от ЗДДФЛ/.
Отизложената непълна фактическа обстановка в запитването не може да се определи статута на лицето,но както беше изложено по повод данъчното облагане са възможнидве хипотези:
A.Лицето се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ.
B.Лицето се счита за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.
А.Ако се счита за местно лице, по отношение облагането му с данък са приложими разпоредбите на чл.24 от ЗДДФЛ, във връзка с §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ трудови правоотношения са и правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Облагаемият доход за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл.24 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл.25 от ЗДДФЛ.
В.Ако се счита за чуждестранно лице, по отношение облагането му с данък са проложими разпоредбите на чл.37 от ЗДДФЛ. С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ се облагат изброените в чл.37, ал.1 от глава шеста на ЗДДФЛ доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. В точка 9 на разпоредбата са посочени доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия. Ставката на окончателния данък по чл.37 е 10 на сто /чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ/. На основание чл.65 от ЗДДФЛ данъкът за дохода по чл.37, ал.1, т.9 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието. Когато доходите по чл.37 са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл.46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок, определен по реда на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Съгласно чл.58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл.55,ал.1 от същия закон.
По силата на чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ).
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, РБългария има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
По отношениеприлагането на осигурителното законодателство
Запитването в тази част е препратено по компетентност вна Национална агенция по приходите, от където ще получите и отговор.
‘