2_1808/ 09.12.2011 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.6
чл.4, ал.2
чл.9, ал.1, т.1
Наредба № Н 8 – Указания за попълване на декларация обр.№ 1
ОТНОСНО: осигуряване и подаване на данни по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор
Съгласно запитването,за изпълнение на проект, предстои наемане на служител, който ще изработи 50 работни дни или 400 часа. Заплащането ще е по часова ставка, като е възможно за всеки ден или месец да се отработват различен брой часове, като в края на проекта трябва да е изпълнено условието за общ брой часове. Ще бъде нает служител, който има основен трудов договор при същия или друг работодател с дневна продължителност на работното време 8 часа.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. С какъв вид трудов договор трябва да се оформят тези правоотношения – по чл.110 или 111 от Кодекса на труда/КТ/ и възможно ли е това да стане с договор по чл.114 от КТ или по този член може да се оформи само основен трудов договор.
2. Как е правилно да се отчита работното време и да се подават данни при различни отработени часове на ден и без отработени такива:
а/сумирано изчисляване на работното време;
b/със започване и прекъсване на осигуряването;
c/ ако е избран втория вариант същестувва ли вероятност да му бъде отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
3. За какъв стаж ще се признава работата по такъв договор и какви документи трябва да се издадат след прекратяването му.
4. При командироване как ще се отрази това в организацията, която е основен работодател, за да се спази междудневната почивка и да няма повече от допустимите часове в ПР за деня.
С оглед изложената фактическа обстановка, компетентността на Националната агенция за приходите/НАП/ и при сега действащата нормативна база, изразяваме следното становище:
В запитването поставяте редица въпроси свързани с оформяне на трудови правоотношения, отчитане на работното време, издаване на документи за трудов стаж, командироване и спазване на междудневни почивки, по отношения на всички тях, следва да имате предвид следното:
Статута, устройството и дейността на НАП, както и правомощията на нейните органи са уредени в Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНАП, Националната агенция за приходите е специализиран орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания.
Предвид гореизложеното и поради факта, че нормативните актове, които регламентират обществените отношения свързани с уреждане на трудовите правоотношения са извън обхвата на данъчно-осигурителната нормативна уредба и НАП не е компетентна да изрази становище. По тези въпроси считаме, че следва да се обърнете към съответната дирекция наИзпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
На въпросите които са от компетентността на НАП, даваме следните отговори:
По първи въпрос.
Лицата, полагащи допълнителен труд по втори трудов договор – сключен със същия работодател за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения по основното правоотношение и извън установеното по него работно време (чл. 110 от КТ) или по допълнителен трудов договор – сключен с друг/и работодател/и за извършване на работа, извън установеното за лицето работно време по основното трудово правоотношение (чл. 111 от КТ), подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.1 т.6 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /всички осигурени социални рискове/.
Спрямо работниците и служителите които работят по трудов договор за работа до 5 дни или 40 през определени дни от месеца по чл.114 от КТ при един работодател е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО – работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Следва да имате предвид, обаче, че когото лице, работещо по чл.114 от КТ полага труд и по друг трудов договор по който е осигурено на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, /за всички осигурени социални рискове/, договорът по чл.114 се третира като втори или допълнителен трудов договор. При тази хипотеза върху изплатеното /начисленото или неначислено/ възнаграждение се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове на основание чл.4, ал.1, т.6 от КСО.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или когато съгласно условията на трудовия договор или чл.138, ал.2 от КТ са работилипри непълно работно време,се определя пропорционално на отработените дни, респективно пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл.40, ал.5 от КСО/чл.1, ал.3 и 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
При полагане на труд от лице по втори трудов договор/чл.110 от КТ/ или допълнителен трудов договор/чл.111 от КТ/както и когато лицето, работи по чл.114 от КТ до 5 дни или 40 часа, но полага труд и по друг трудов договор по който е осигурено на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО,данните вДекларация обр. 1, приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. се подават катов полето на т. 12 – „Код за вид осигурен” – се попълва 04 – за работещи по втори или допълнителен трудов договор.
По втори въпрос
Съгласно чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното отчитане на работното време е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време. Работодателят е длъжен в края на отчетния период да отчете времето, отработено от конкретния работник, като часовете, получени над определената норма часове, се считат за извънреден труд и следва да се отчетат по реда на чл.149 КТ в специална книга. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време (норматив).
Допустимостта за установяване на сумирано изчисляване на работното време за договори сключени пореда на чл.110, чл.111 и чл.114 от КТ не е в компетентността на НАП. Принципното ни становище във връзка с подаване на данни с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, за лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е следното:
– в т. 12 “Вид осигурен“ се попълва код 16;
– в т.16 „ Дни в осигуряване-общо” се попълва 20000.
След изтичане на периода на сумираното отчитане на работното време се подават коригиращи декларации обр. 1, в които следвада се отразят действително отработените дни и часове през съответния месец:
– в т.1“Код корекция“ се попълва “К”;
– в позиции 1, 2, 3, 4 и 5 на т. 16 и в т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски” се попълват преизчислените работни дни в осигуряване за всеки месец. Те се получават като действително отработените часове се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудов договор. При остатък равен или по-малък от половината от работното време на лицето се извършва закръгляване към по-голямото число.
Когато наетотолице работи по втори или допълнителен трудов договор и е на почасово отчитане на работното време, в полето на т. 12 „Вид осигурен” – се попълва04, а полето на т. 16 – „Днив осигуряване – общо” се попълва по следния начин:
– позиция 1- попълва се 0, ако лицето е осигурено през всички работни дни от месеца и 1 , ако не е осигурено през всички работни дни от месеца;
– в позиции 2 и 3 се попълват общият брой, работни дни в осигуряване;
– в позиция 4 – законоустановеното работно време за длъжността;
– в позиция 5 – попълва се дневното работно време в часове на осигуреното лице, когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневнотоработно време, когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.
Когато лицето не работи през всичките дни от месеца в Декларация образец № 1, задължително следва да се попълнят и т. 14 „ Ден от който осигуряването е започнало” и т. 15 „Ден от който осигуряването е прекратено”. Ако през месеца е възникнало повече от петкратно прекъсване/възобновяваненаосигуряването,нямапречкадабъдат
подадени повече от една Декларация обр. 1. В полетата на точки 14 и 15 се отразяват
хронологично дните, в които осигуряването е възникнало (прекратено) и в позиции 2 и З на т. 16,съответно дните в осигуряване съответстващи на тези периоди.
По трети въпрос
Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години/ чл. 9, ал. 1 от КСО/.
На основание чл. 9, ал. 1, т.1 от КСО и чл.37 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ за осигурителен стаж се зачита времето през което са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл.4, ал.1 и 2 върху полученото, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 от КСО за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителния стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
По отношение на осигурителния стаж за лицата, които са осигурени на няколко основанияв чл.38, ал.11 от НПОС е посочено, че когато през календарния месец лицето е било осигурявано на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.
Залицата които работят по повече от едно трудово правоотношение, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.9, ал.8, т.1 от КСО, съгласно която, зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа.
Въпросите свързани с удостоверяване на осигурителния стаж за периодите, през които работниците и служителите са работили по повече от едно трудово правоотношение и определяне правото на обезщетение за временна неработоспособност не са в компетентността на НАП.
Отговора на четвъртия въпрос, също еизцяло извън компетентността на НАП.