Осигуряване на едноличен търговец, който има отпусната пенсия

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
ДОПК – чл. 128, ал. 1, чл. 129, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 и чл . 152
ОТНОСНО:Осигуряване на едноличен търговец, който има отпусната пенсия
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр……../29.04.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложената фактическа обстановка в писмото Ви и приложените към него документи става ясно, че Вие сте пенсионер за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.12.2009 г., и същевременно сте регистриран като едноличен търговец. Здравноосигурителни вноски продължавате да внасяте и след отпускане на пенсията по реда, определен за едноличните търговци. В тази връзка се интересувате за следното:
1.Какво е нормативното основание пенсионер – едноличен търговец да внася ежемесечно 8 на сто здравноосигурителна вноска върху 420 лева осигурителен доход и до каква възраст има това задължение?
2.Полага ли Ви се увеличение на пенсията за така внесените здравни вноски и на какви безплатни здравни услуги имате право?
3.Каква е разликата между пенсионер – едноличен търговец и пенсионер по чл. 6, т. 2 от Конституцията на Република България?
4.Подлежи ли на възстановяване внесената от Вас сума за здравно осигуряване за 15 месецапо 33.60 лв. месечно, общо 504 лева?
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
На първия въпрос:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължителноосигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2, 2010 г./.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. еднолични търговци, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Те могат да се възползват от правото да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията, издадено от съответното длъжностно лице при ТП на НОИ, като подадат в компетентната ТД на НАП декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Здравното осигуряване на едноличните търговци се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, който гласи че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
От текста на посочената разпоредба е видно, че здравноосигурителните вноски за лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, се внасят по същия ред, както и вноските за държавното обществено осигуряване, с изключение на случаите, когато едноличният търговец получава пенсия. Поради липсата на изричен текст в ЗЗО, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато са пенсионери.
Предвид изложеното, доколкото след отпускане на пенсията Вие продължавате да извършвате дейност като едноличен търговец, задължителните здравноосигурителни вноски следва да внасяте по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 6, ал. 8 от КСО. Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице се установява с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГЛЧМЛ и се доказва в хода на ревизионното производство.
На втория въпрос:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени със Закона за здравното осигуряване. Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори /НРД/ и в здравноосигурителните договори. Здравното осигуряване е задължително и доброволно /чл. 1 от ЗЗО/.
Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси /РЗОК/. Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите /чл. 2 от ЗЗО/.
На основание гореизложеното, здравното осигуряване на лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, обезпечава ползването на медицинска помощ от пакета здравни услуги, гарантиран от бюджета на НЗОК. Поради това, здравноосигурителните вноски, които сте задължен да внасяте като едноличен търговец, са без значение за размера на пенсията Ви. Съгласно чл. 102, ал. 1 от КСО преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст може да бъде поискано от лицата за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането им, а според разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите от тях осигурителни вноски /за фондовете на държавното обществено осигуряване/.
Основните права на здравноосигурените лица са определени в чл. 35 – 37 от ЗЗО. За конкретен отговор на въпроса, на какви безплатни здравни услуги имате право, е необходимо да се обърнете към съответната РЗОК.
На третия въпрос:
Третият поставен въпрос в запитването Ви относно разликата между пенсионер – едноличен търговец и пенсионер по чл. 6, т. 2 от Конституцията на Република България е извън компетентността на НАП.
На четвъртия въпрос:
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка /чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК/.
Актовете за прихващане или възстановяване и ревизионните актове могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред Директора на Дирекция „“Обжалване и управление на изпълнението““ при ЦУ на НАП /чл. 129, ал. 7 и чл. 152, ал. 1 и 2 от ДОПК/.

Оценете статията

Вашият коментар