КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6 и чл. 10;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице – арменски гражданин, който има отпусната пенсия по законодателството на Република Армения
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронен път в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………. от 12.08.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в постъпилото запитване, Вие сте арменски гражданин и от пет години сте пенсионер по законодателството на Република Армения. В България упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице – собственик на „……” ЕООД, считано от 11.07.2008 г. Интересувате се, какъв документ е необходимо да представите, за да бъдете освободен от задължението да се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване.
При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
?Относно социалното осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия по законодателството на друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласночл. 1, ал. 6 (изр. второ) от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която евъзникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява (текстът в декларацията е “Пенсионер съм и желая да се осигурявам“). В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
Изложеното не е приложимо, когато собственикът или съдружникът подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството и имат определено възнаграждение за тази дейност, независимо дали това възнаграждение е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено. Под „неначислени възнаграждения” се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване на лицата по тяхно желание не е приложима, тъй като тази възможност е предоставена само на самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО).
?Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл.40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Тъй като в Закона за здравното осигуряване няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължително осигуряване пенсионерите – самоосигуряващи се лица, собствениците и съдружниците в търговски дружества подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК и когато имат отпусната пенсия.
Без оглед гореизложеното, обръщаме Ви внимание в случай на бъдещи Ваши запитвания до НАП по прилагане на данъчното или осигурително законодателство, че писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което същите следва да са отправени от името на съответното задължено лице, да съдържат идентифициращите му данни и адрес за кореспонденция и да са подписани от представляващия подател или негов пълномощник, а когато са подадени по електронен път, да са подписани с електронен подпис (чл. 102, ал. 1 от ДОПК).
‘