Осигуряване на физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, които са осигурени на друго основание или са пенсионери

2_1747/ 20.06.2008г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
чл.4, ал.6
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
ОТНОСНО: Осигуряване на физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, които са осигурени на друго основание или са пенсионери
Отправили сте писмено запитване до Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна,заведено в регистърас вх.№ ………………….
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че …………………..е учредено от две физически лица, едното от които е осигурено за всички осигурени социални рискове на друго основание, а второто получава пенсия. Със запитването си желаете да получите отговор на въпроса: съществува ли задължение за осигуряване на двете физически лица-членове на неперсонифицираното дружество ?
С оглед надействащата нормативна база, свързана с осигуряване на самоосигуряващите се лица, изразявам следното принципностановище:
С промените в чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /ДВ,бр.105 от 22.12.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, в кръга на лицата, задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт са включени и физическите лица – членове/съдружници/ на неперсонифициранидружества /ДЗЗД/, които упражняват трудова дейност в дружествата.
Съгласно чл.6, ал.10 от КСО – за лицата, които получават доходи от дейности на различни основанияпо чл.4 /от КСО/, в случая по трудов договор и като самоосигуряващо се лице, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по определен в разпоредбата ред.
Подобна разпоредба за работещите на няколко основания се съдържа и в текста начл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица ибългарските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/ – ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като търговци или упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Периодите на упражняване на лична трудова дейност от самоосигуряващите се лица се удостоверява с декларация до ТД на НАП за започване, прекъсване, прекратяване и възобновяване на трудовата дейност подадена в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ.
В КСО няма дадено легално определение за понятието „упражняване на трудова дейност”, но в практиката е прието за такава да се приема всяко действие от страна на съдружника по поводфункциониране нафирмата, съответно неперсонифицираното дружество.
На основание чл.40, ал.1, т.2 и т.6 и чл.40, ал.6 от Закона за здравното осигуряване и чл.157, ал.6 от КСО, самоосигуряващите се лица, включително и съдружниците в неперсонифицирани дружества, когато упражняват трудова дейност, подлежат и на задължително Здравно осигуряване и Допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ в универсален пенсионен фонд. В случаите вкоито едновременно с това са осигурени и на друго основание, вноските за тези фондове се внасятвърху сбора от осигурителните доходи, предвиден в чл.6, ал.10 от КСО, т.е. по същия начин като социалното осигуряване.
От всичко изложено по-горе следва, че относимо към задължението за осигуряване е обстоятелството упражняват ли лицата трудова дейност в неперсонифицираното дружество, или не. Когатолицата упражняват трудова дейност в дружеството /ДЗЗД/ и едновременно с това работят и са осигурени и по трудово правоотношение, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Относно социалното осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително и членовете на неперсонифицирани дружества, които получават пенсия, следва да се има предвид, че съгласно чл.4, ал.6 от КСО те се осигуряват по свое желание.
Поради това, че в Закона за здравното осигуряване липсва подобна възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица, на основание начл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, самоосигуряващите се лицаподлежат на задължително здравно осигуряване и съответно при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност те следва да подадат декларации по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ.

Оценете статията

Вашият коментар