Изх. № 94-Д-169
Дата: 10.08.2018 год.
ТЗ, чл. 156, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 6, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1.
ОТНОСНО: осигуряване на ликвидатор на търговско дружество
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №94-Д-169 от 26.06.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Еднолично търговско дружество (ЕООД) е в ликвидация от 06.06.2018 г. За ликвидатор е определен едноличния собственик на капитала на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли лицето да се осигурява като ликвидатор, тъй като е едноличен собственик на същото дружество?
2. Как следва да се осигурява ликвидаторът, ако в решението на Общото събрание на ликвидатора не е посочено възнаграждение и как следва да се определи?
3. В кой клас попада длъжността „ликвидатор“ според Националният класификатор на професиите и длъжностите (НКПД-2011) с оглед определяне на минималния осигурителен доход за 2018 г.?
4. Какъв код за вид осигурен следва да се посочи в т. 12 на Декларация обр. №1, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8 от 2005 г.)?
Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На първи въпрос:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) при прекратяване на дружество с ограничена отговорност на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 (от същия закон) се открива производство за ликвидация.
Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ).
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Осигуряването на ликвидаторите се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислени и неизплатени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Когато месечните възнаграждения не са начислени, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО и по-голям от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.
Осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3, т. 7, 8 и 9 от КСО.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
На втори въпрос:
Ликвидаторът на прекратеното дружество има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, като законът не предвижда хипотеза, в която ликвидаторът да не получава възнаграждение. За периода на ликвидацията е налице полагане на възмезден труд по управлението на дружеството от ликвидатора, за която дейност същият подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Как следва да се определи възнаграждението на ликвидаторите не е от компетентността на НАП.
На трети въпрос:
Минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определя за всяка календарна година в Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО.
Минималният осигурителен доход се определя като длъжността на лицето се отнася към съответния клас от структурата на НКПД-2011, към който принадлежи. Деветте колони на таблицата на Приложение №1 съответстват на деветте класа професии от структурата на НКПД-2011. Прилагайки действащия класификатор и утвърдената със Заповед № РД01-931/27.12.2010 г. структура, длъжността „ликвидатор” е в клас 2 „Специалисти“, подклас 24 „Стопански и административни специалисти“, група 241 – „Финансови специалисти“, с код 2411 6014.
Предвид гореизложеното, минималният месечен размер на осигурителния доход за ликвидаторите е определен в колона 2 на Приложение № 1 от ЗБДОО.
На четвърти въпрос:
В указанията за попълване на Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице” към Наредба №Н-8 от 2005г. изрично е посочено, че данните за ликвидаторите се подават с код за вид осигурен 10.
зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/