Изх. № 94-Е-87
Дата:17.05.2012 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 10;
КСО, чл. 10.
ОТНОСНО:осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1 т. 7, в случаите, в които упражняват трудова дейности по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
Във връзка с Ваше запитване, заведенов ЦУ на НАП с вх. № 94-Е-87 от 2012 г., изразяваме следното принципно становище:
Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Фактът, че едно лице е вписано като управителна търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
Лицата, които упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителeн доход по всяка една от тях в поредността, определена с КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (основание чл. 6, ал. 10 от кодекса).
От 01.01.2010 г. с измененията и допълнениятав чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО e въведено задължението в случаите, в които не се изплащат или не се начисляват възнаграждения за упражнената трудова дейност от осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т.7 от кодекса, осигурителните вноски да се внасят върху не по–малко от минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии.
Следва да се има предвид, че „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В случай, че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност (положен личен труд, за който може да получава илида не получава възнаграждение) в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител. В тези случаи, лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – т. е. като самоосигуряващи се лица и когато получават доходи от положения личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 8 от КСО/. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечният им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
В съответствие с основните принципи за задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените лица в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване е определено, че лицата, които упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от кодекса;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ /
‘