КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 3 и ал. 10; ДОПК – чл. 10, ал. 4 и чл. 17, ал. 1, т. 2 и 5, б. „б” и „в” ОТНОСНО: Осигуряване на лице, което извършва дейност на две различни основания по чл. 4 от КСО – като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество и като самоосигуряващо се лице в качеството му на негов собственик В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – …….. от 07.11.2012 г., Ви уведомяваме за следното: Според изложеното в запитването, Вие сте собственик на еднолично търговско дружество /ЕООД/ и негов управител. Имате сключен писмен договор за възлагане управлението на дружеството и определено месечно възнаграждение. Основната дейност на управляваното от Вас дружество е извършване на счетоводни услуги, но тъй като не сте назначили лице, което да изпълнява длъжността счетоводител, осъществявате сама тази дейност. Въпросът, който поставяте, е: правилно ли се осигурявате и на двете основания – като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество и като самоосигуряващо се лице. Интересувате се още, следва ли нотариус, който е регистриран по ЗДДС, да представя писмена декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ при извършване на услуги на юридически лица, при условие че се издава фактура с начислен ДДС на клиента – платец на дохода. При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изразяваме следното становище по поставените въпроси: Въпрос 1: Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества /ЕООД/, се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон /ТЗ/. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ТЗ органи на дружеството са общото събрание и управителят /управителите/. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че управителят може да не е съдружник. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител /чл. 147, ал. 1 от ТЗ/. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик /чл. 141, ал. 7 от ТЗ/. Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Осигурителните вноски за тези лица, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО /по основни икономически дейности и квалификационни групи професии/ и върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната календарна година /чл. 6, ал. 3 от КСО/. Управителят на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност в същото, извън задълженията и функциите му на управител /да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение/. В този случай лицето попада в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самоосигуряващо се лице. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /фонд “Пенсии”/, а по тяхно желание и за общо заболяване и майчинство /фонд “Общо заболяване и майчинство”/. Те дължат авансово осигурителни вноски изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 6, ал. 8 от КСО/. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В съответствие с цитираната правна норма лицата, които упражняват трудова дейност на различни основания, внасят дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване върху сбора от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяка една дейност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като следват определения в чл. 6, ал. 10 от КСО ред за внасяне на осигурителните вноски: 1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение. Въпрос 2: Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, сред които са: правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс, правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход /чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, букви „б” и „в” от ДОПК/. От Вашето запитване не се установиха основания за ползване на упоменатите в цитираните разпоредби права за Вас като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, тъй като въпросите, които поставяте, засягат друг правен субект. В случай че поставените от Вас въпроси са насочени към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на друго задължено лице, Ви уведомяваме, че заинтересованото лице може да получи становище след като се идентифицира като задължено лице и изложи максимално изчерпателно конкретната фактическа обстановка. На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно /не се изисква нотариална заверка на подписите/.
Становища на НАП