2_161/ 11.02.2014 г.
КСО – чл.4, ал.2
ОТНОСНО: осигуряване на лице наето на работа едновременно по трудов договор на непълно работно време по чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ и за определени дни през месеца по чл.114 от КТ
В дружеството е назначен служител с трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с работно време – 4 часа дневно. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са внесени за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Безработица” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Едновременно с това той е назначен и по чл.114 отКТ в същото дружество, за работа до 40 часа месечно, по което правоотношение е осигурен във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: правилно ли е осигурявано лицето към фондовете на държавното обществено осигуряване ?
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Работниците и служителите могат да сключват и трудов договор по чл.114 от КТ, за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Осигуряването на работниците и служителите които работят по трудов договор за работа до 5 дни или 40 часа, през определени дни от месеца,по чл.114 от КТ се извършва по реда на на чл. 4, ал. 2 от КСО. Според тази разпоредба, работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест /за фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”/.
От горното следва, че работник или служител, който има сключен трудов договор при условията на чл. 114 от КТ за работа до 5 работни дни (40 часа), независимо от обстоятелството, че е нает и работи и по трудов договор по чл.67 от КТ, подлежи на осигуряване по този договор единствено за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, акое работил по този договор не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец.
Това е така, защото разпоредбата начл. 4, ал. 2 от КСО (изм. ДВ бр. 100 от 2010 г.) се изменя от 01.01.2011 г., вследствие на което, работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително единствено за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Когато лицето не работи през всичките дни от месеца в Декларация образец № 1, приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., задължително следва да се попълнят и т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено” и т. 15 „Последен ден в осигуряване”. В полетата на точки 14 и 15 се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало (прекратено) и в позиции 2 и З на т. 16,съответно дните в осигуряване съответстващи на тези периоди.
Следва да имате предвид, че законосъобазността на договори сключени едновременно по реда начл.67 от КТ и по чл.114 от КТ с един работодател е в компетентността надирекция Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ към Министъра на труда и социалната политика.
В горния смисъл, ако е налице договор за допълнителен труд при същия работодател (чл. 110 от КТ), работника/служителя ще подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал.1 т.6 от КСО, за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /всички осигурени социални рискове/.
‘