КСО – чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и ал. 3, т. 2;
НПОС – чл. 46, ал. 2, т. 2
ОТНОСНО:Осигуряване на лице, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” …………, Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Ваша служителка е била възстановена на работа след уволнение, признато за незаконно от съда. За част от периода след незаконното уволнение – от 14.07.2003 г. до 12.05.2005 г. лицето е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете в друга фирма.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли за този период да се внесат осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и върху какъв осигурителен доход, ако такива се дължат?
При така описаната фактическа обстановка, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд. Доходът (след 01.01.2003 г.), върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Следователно, в хипотезата по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО осигурителят следва да внесе горепосочените осигурителни вноски при условие, че:
?през периода на незаконното уволнение лицето не е било осигурявано или;
?е било осигурявано, но върху по-малък осигурителен доход.
Според легалната дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски.
В чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО е посочено, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1.на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2.на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3.на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
Времето на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете при пенсиониране се зачита за осигурителен стаж, но се изключва от осигурителния доход (чл. 46, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
Предвид цитираната правна уредба, в случая с Вашата служителка, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, при определяне на периодите, за които „….” ЕООД – Пловдив в качеството му на осигурител дължи осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, следва да бъде изключено времето, през което същата се е намирала в законоустановен отпуск за отглеждане на малко дете при друг работодател.
‘