КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2, §1, т. 3 от ДР;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5
ОТНОСНО:Осигуряване на лице, възстановено на работа след незаконно уволнение
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……..,
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….…….., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Служител е съкратен от работа на 15.09.2004 г. С решение на съда е възстановен на работа на 08.08.2008 г. На 19.12.2005 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За времето от 15.09.2004 г. до 19.12.2005 г. лицето се е осигурявало като едноличен търговец. Осигурителният му доход преди уволнението е 178 лева.
Поставяте следните въпроси:
1.Трябва ли на лицето да се заплащат осигуровки – за какъв период и върху каква сума?
2.На лицето трябва ли да се изплатят обезщетения по чл. 222 и чл. 224 от Кодекса на труда?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по социалното и здравното осигуряване отговаряме следното:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд. Доходът (след 01.01.2003 г.), върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.), върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната карендарна година. Ако лицето има облагаеми доходи за същия период, то следва да изравни осигурителния си доход съгласно данните от годишната данъчна декларация.
От разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО следва, че осигурителят е задължен да внесе горепосочените осигурителни вноски, ако:
?през периода на незаконното уволнение лицето не е било осигурявано или;
?е било осигурявано, но върху по-малък осигурителен доход.
Според легалната дефиниция в §1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски.
Пенсионерите не са осигурени лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, поради което в случаите на придобиване право на пенсия в периода между уволнението ивъзстановяването на лицето на работа, работодателят следва да внесе дължимите осигурителни вноски за целия период, включително и за този след пенсионирането. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО има задължителен характер по отношение на изразената в нея хипотеза, поради което следва да се прилага безусловно. Въпросът относно законосъобразността при определяне на началната дата или размера на пенсията е от компетентността на Националния осигурителен институт.
В разглеждания казус осигурителни вноски за сметка на осигурителя се дължат за целия период, през който лицето е било без работа – от уволнението до възстановяването му на работа, както следва:
?за периода, през който лицето не е било осигурявано осигурителните вноски се изчисляват върху последното брутно възнаграждение преди уволнението;
?за периода, през който лицето се е осигурявало като едноличен търговец, осигурителните вноски се внасят върху разликата между осигурителния му доход на самоосигуряващо се лице и последното брутно възнаграждение преди уволнението, но не по-малко от минималния осигурителен доход според квалификационната група професии и основна икономическа дейност на осигурителя. Ако за този период лицето е било осигурявано върху по-висок осигурителен доход, вноски не следва да се довнасят.
По втори въпрос:
Въпросът относно правото на обезщетение по чл. 222 и чл. 224 от Кодекса на труда е от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
‘