1_ИТ-00-84/21.09.2016
КСО, чл. 4а, ал. 1
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 3
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2а
Относно: Осигуряване на морските лица по време на неплатен отпуск
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр……… е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№ ……/2016г., в което сапоставени следните въпроси:
1. Могат ли морски лица да ползват неплатен отпуск?
2. Следва ли да се внасят и през този период осигурителни вноски по реда на чл.4а, ал.1, т.2а от КСО или се внасят само здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО?
3. Как морските лица прекратяват дейността си като самоосигуряващи се лица по реда на чл.10 от КСО?
Предвид зададените въпроси и относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно ставище:
Морските лица са въведени в Кодекса за социално осигуряване като отделна категория задължително осигурени за държавното обществено осигуряване лица с изменение в сила от 01.01.2010г.
„Морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване (§1, т.5а от ДР на КСО).
Съгласно чл.88б, ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет. В съответствие с разпоредбата е издадена Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. По отношение на отпуските в наредбата е регламентирано само ползването на платен годишен отпуск, което според нас не изключва възможността морските лица да се възползват от правата си на наети лица по Кодекса на труда и да ползват неплатен отпуск. Обръщаме Ви внимание, че компетентната институция, която може да даде отговор на този въпрос е Министерство на труда и социалната политика.
Във връзка с осигуряването на морските лица, в случай на признато право на ползване на неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда, следва да имате предвид:
Осигуряването на морските лица възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (основание чл.10 от кодекса). Морските лица се считат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, съгласно определението за „осигурено лице” в §1, т.3 от ДР на КСО и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО. Прекратяване трудовата дейност на морските лица по смисъла на чл.10 от КСО и отпадане основанието за осигуряване по реда на чл.4а, ал.1 от кодекса настъпва с прекратяване на трудовите правоотношения със същите.
Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване, инвалидност поради общо заболяване, майчинство, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свой избор и желание, морските лица могат да се осигуряват и за безработица. Същите се осигуряват за горепосочените рискове върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда (основание чл.4а, ал.7 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от КСО, вноските за професионалните пенсионни фондове на морските лица са изцяло за тяхна сметка.
На основание чл.9, ал.2, т.3 от КСО за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Изхождайки от наличието на трудово правоотношение, считаме, че цитираната разпоредба следва да се прилага за периода на неплатен отпуск до 30 работни дни и за морските лица. Според ал.2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. Такива са и случаите на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година. Следователно за периода на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година осигуряването се прекъсва и не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно разпоредбата на т.2а на чл.40, ал.1 от Закона за здравно осигуряване морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Докато притежават качеството „морско лице” по смисъла на ЗЗО (§ 1, т. 23 от ДР на ЗЗО), задължителните здравноосигурителни вноски за тези лица се определят по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО, включително за периодите на неплатен отпуск.
‘