КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 7 и 8, чл. 127, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 5;
ДОПК – чл. 82;
ЗМДТ – чл. 61н
ОТНОСНО: Осигуряване на наследник на починал ЕТ, упражняващ трудова дейност, без да са предприети действия по чл. 60, ал. 2 и 3 от Търговския закон
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” …….16.03.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Видно от изложената фактическа обстановка в запитването Ви, собственик на ЕТ „….” е починал на 12.07.2008 г. В хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства е констатирано, че след смъртта на собственика на ЕТ в ТД на НАП са подавани чрез ЕИК на фирмата му декларации обр. 1 и обр. 6 за лице, назначено на трудов договор в ЕТ. Представено е удостоверение за наследници, от което е видно, че наследници на …… са ……. и ……. Установено е също, че за 2008 г. и 2009 г. от страна на наследника ……. са подавани ГДД с неговото ЕГН, като в приложение № 7 – Доходи, подлежащи на облагане с патентен данък, е посочен идентификационния номер на ЕТ. В приложения към запитването доклад от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от орган по приходите, е посочено също, че от страна на наследниците не са предприети действия по заличаване или поемане на фирмата на ЕТ, както и че трудовото правоотношение с наетото лице в ЕТ не е прекратено, като са начислявани възнаграждения и задължителни осигурителни вноски и са подавани декларации обр. 1 и обр. 6. В доклада на органа по приходите е посочено още, че за 2008 г. и 2009 г. има подадени патентни декларации по чл. 61н от ЗМДТ в Община ……. от наследника ……..за патентна дейност – хранителен магазин. За 2010 г. няма информация за подадена декларация по ЗМДТ и ЗДДФЛ.
Въпросите, които поставяте са:
1.Наследникът …….. явява ли се самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, като се има предвид, че същият не е вписан в търговския регистър като ЕТ?
2.Могат ли да се предприемат действия за служебно вписване на наследника …… като ЕТ и следва ли той да бъде обложен за задължителни осигурителни вноски като ЕТ, ако това вписване е невъзможно?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на действащото законодателство по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Едноличният търговец и придобитото от него имущество е част от наследството на починалото физическо лице, което предполага уреждане на отношенията между всички наследници, включително и тези относно дейността на фирмата на починалия едноличен търговец.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. Предприятието на ЕТ е съвкупност от права и задължения, и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. дИзх. № 119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик.
От изложеното следва, че ако едно лице притежава качеството на наследник, това не означава непременно, че то ще избере да продължи търговската дейност на ЕТ на починалия наследодател. Именно поради това в чл. 60, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ е предвидена възможност наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, да могат да запазят неговата фирма, като в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик, а прехвърлянето следва да се впише в търговския регистър.
В конкретния случай няма данни, някой от двамата наследника (… и ….), да е извършил такова вписване в търговския регистър, поради което не може да се счете, че някой от тях към настоящия момент е упражнил избора си, предоставен им от разпоредбата на ТЗ, да продължи търговската дейност, чрез ЕТ на починалия наследодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочените в точки 1-15 сделки. Търговци сатърговските дружества и кооперациите, с изключение на жилищностроителните кооперации (чл. 1, ал. 2 от ТЗ). За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 (чл. 1, ал. 3 от ТЗ). Лицата, които не се смятат за търговци, са изброени в чл. 2 от ТЗ. Задължението за вписване на търговците и свързаните с тях обстоятелства, които са предвидени в ТЗ, в Търговски регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него са регламентирани със Закона за търговския регистър (ЗТР).
Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове (чл. 6, ал. 1 от ЗТР). Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6, ал. 2 от ЗТР). В закона е предвидена презумпция, че вписаните обстоятелства са станали известни на трети лица (чл. 7, ал. 1 от ЗТР). Третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването (чл. 7, ал. 2 от ЗТР).
В конкретния случай, от установените факти в доклада на ОП се вижда, че физическото лице – …… е подавал патентни декларации по чл. 61н от ЗМДТ и е упражнявал патентна дейност. Същият обаче не е извършил действията, предвидени в чл. 60, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ, насочени към поемане предприятието на починалия ЕТ, но и сам не е регистрирал ЕТ.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. Едноличните търговци са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, които внасят дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят окончателния размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, деклариранив справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО осигурителният доход, редът и сроковете за внасяне на здравноосигурителните вноски за едноличните търговци са същите, както и за държавното обществено осигуряване.
От цитираните разпоредби следва, че в кръга на задължително осигурените по КСО и ЗЗО лица попадат едноличните търговци, като не е предвидена възможност по същия ред да се осигуряват нерегистрирани търговци. Поради спецификата на социалноосигурителните правоотношения – срещу постъпила сума за осигурителни вноски да стои конкретно лице с определени осигурителни права, системата на задължителното обществено осигуряване е проектирана така, че може да функционира само когато тези отношения са регулирани. С оглед на това, считаме, че при действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване и по здравното осигуряване, физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци, не могат да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
От изложеното следва, че ……… не дължи осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, тъй като не е регистриран ЕТ.
Обръщаме Ви внимание обаче, че в чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е регламентирано, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В тази връзка в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е посочено, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност като плащат патентен данък и не са еднолични търговци.
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност също са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, които внасят дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица също определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, деклариранив справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО осигурителният доход, редът и сроковете за внасяне на здравноосигурителните вноски за тези лица са същите, както и за държавното обществено осигуряване.
Родените след 31.12.1959 г. самоосигуряващи се лица следва да се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 127 и 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
Видно от изложената фактическа обстановка в запитването Ви и приложения доклад на органа по приходите при ТД на НАП – …., ….. не е регистриран ЕТ, а е подавал декларации по чл. 61н от ЗМДТ и е упражнявал патентна дейност, поради което считаме, че подлежи на регистрация в регистър БУЛСТАТ както и на задължително осигуряване на това основание за периодите, през които е упражнявал патентната дейност, по гореописания ред.
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за
задължените лица. Съгласно чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
данните за тези лица се вписват служебно от съответната компетентна териториална
дирекция въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ, съответно от търговския регистър,
към Агенцията по вписванията. В тази връзка в чл. 32 от ЗРБ е предвидено, че Агенцията по вписванията осигурява автоматизирано подаване на информация за вписване в регистър БУЛСТАТ на данни към информационната система на Националната агенция за приходите, като в случай на несъответствия е предвидена възможност Националната агенция за приходите да уведомява службите по вписванията.
Също така съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗРБ в регистър БУЛСТАТ се извършва служебно вписване на данни за лицата по чл. 3 по искане на Националния осигурителен институт или на орган по приходите. Искането трябва да бъде придружено с документ, удостоверяващ задължението за вписването на лицето в регистър БУЛСТАТ. В тази връзка, в процедура ОК-1 ”Вписване на данни в регистъра на НАП”, т. 4.4. Служебно вписване на данни, е предвидено, че когато в дирекция/отдел „Обслужване” на ТД на НАП/ отдел/сектор УК се получи информация от другите отдели на НАП, че определено лице следва да се регистрира в НАП като задължено лице, действията на служителите от Д/О „Обслужване” (отдел/сектор УК) са както следва: за местно физическо лице, невписано и подлежащо на вписване в регистър БУЛСТАТ, се уведомява Агенцията по вписванията за извършване на служебно вписване в регистър БУЛСТАТ – искане (Обр. ОКд 50). Към искането се прилага копие от документа, от който е видно основанието за вписването.
В допълнение следва да се посочи също, че относно наетото в ЕТ лице, чл. 325, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) гласи, че със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед личността му, той се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, а в чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидена възможност за запазване на трудовото правоотношение при смяна на собственика на предприятието и поемане на задълженията към наетите от починалия ЕТ работници и служители. В конкретния случай поради липсата на каквото и да е вписване към настоящия момент в търговския регистър относно поемането на предприятието на ЕТ заедно с фирмата на ЕТ като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на едноличния търговец от страна на наследниците, считаме че не е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ. Същевременно следва да се посочи, че въпросът за обявяване наличието или липсата на валидно трудово правоотношение с наследника на починалия търговец за времето след датата на смъртта му, е от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на която е възложен цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399 от КТ).