КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 3, т. 1-9;
ЗКПО – чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 4, 20, чл. 18, чл. 22, чл. 30, ал. 2; чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 207, ал. 2, § 1, т. 34 от ДР;
ЗДДФЛ – §1, т. 26, б. “з”
ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурително законодателство от
юридически лица с нестопанска цел
В отговор на направеното от Вас запитване до органите при ТД на НАП ..– офис гр. ….., препратено ни по компетентност с писмо вх. № ….. от 09.03.2012г. при Дирекция „ОУИ” ……, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното съдържание на писмото, Вие сте управител на организация с нестопанска цел, лечител и желаете да помагате на хората, като ги лекувате понякога безплатно или срещу заплащане под формата на дарение без утвърден ценоразпис. Пишете, че средствата са Ви необходими за покриване на текущи разходи – ток, вода, консумативи, наеми и други подобни разходи. Възнамерявате да извършвате обучение на други хора след заплащане на символична такса. Имате открита банкова разплащателна сметка.
Поставяте следните въпроси:
1.При започване на дейността, трябва ли да подадете декларация за самоосигуряващо се лице и да внасяте осигурителни вноски ежемесечно?
2.Дейността Ви счита ли се за стопанска, след като предлагате услуги срещу заплащане?
3.Подлежите ли на регистрация по Закона за мерките срещу изпирането на пари?
4.Подлежите ли на регистрация по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма?
5.Имате ли право на данъчни облекчения по Закона за местните данъци и такси?
Целите, средствата за постигането им и дейността на юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации /чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Те подлежат на вписване в общ регистър на сдруженията и фондациите. Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават – тя винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели /арг. чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ/.
ЗЮЛНЦ разделя юридическите лица на организации за осъществяване на дейност в обществена и в частна полза.
Режимът на ЮЛНЦ за общественополезна дейност е визуално отделен от общата уредба на сдруженията и фондациите в самостоятелна глава /гл. трета ЗЮЛНЦ/. По отношение на тази категория правни субекти законодателят предвижда извършването на допълнително правно действие – да бъдат вписани в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието.
В изпълнение на цитираните законови разпоредби и поради непълната и недокрай изяснена фактическа обстановка в писмото, отговаряме принципно на въпросите, които са от компетентността на органите при .
В отговор на първия въпрос:
На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ задължение да подават декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, имат само самоосигуряващите се лица.
Самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Това са:
?лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
?регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
От изложеното е видно, че Вие не попадате сред изброените лица, поради което не се считате за самоосигуряващо се лице. Поради това, при започване на трудова дейност в представляваната от Вас фондация, Вие не следва да подавате декларация в компетентната Ви териториална дирекция или офис на НАП.
По отношение на осигурителните вноски, които фондацията е задължена да внася в качеството й на осигурител, отговаряме следното:
Лицата, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборни длъжности по договори за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества /фондации, партии, сдружения с нестопанска цел и др./, когато в резултат от избора не е произлязло трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Общо заболяване”, фонд „Пенсии”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Поради регламентираното в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО обвързване на трудовата дейност с получаване на възнаграждение, задължението за осигуряване на лицата, полагащи труд на изборни длъжности в юридически лица, които не са търговски дружества, и когато в резултат на избора не е произлязло трудово правоотношение, възниква при едновременното изпълнение и на двете условия – упражняване на трудова дейност и получаване на доходи. В случаите, при които лицата упражняват трудова дейност без възнаграждение, осигурителни вноски не се дължат.
Когато лицата получават доходи за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества /фондации, партии и др./, чиито правоотношения не са възникнали от избор и с тях не е сключено трудово правоотношение, се осигуряват като работещи без трудово правоотношение по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. Според тази разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /фонд „Пенсии”/ са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Ако са осигурени на друго основание през съответния месец, лицата подлежат на задължително осигуряване, независимо от размера на полученото възнаграждение. Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО се внасят чрез осигурителите като се разпределят между тях и осигурените лица в определени проценти /съотношение/ съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1-9 от КСО.
В отговор на втория въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ,юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Преценката относно започване и извършване на стопанска дейност от страна на Фондацията следва да бъде направена с оглед на изискванията на ЗЮЛНЦ, устава или учредителния акт.
При вземане на решение за извършване на стопанска дейност следва да имате предвид посочените по-долу законови разпоредби.
С оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчно задължени са местните юридически лица, учредени съгласно българското законодателство. Нормата на чл.1, т.2 от ЗКПО изрично посочва като обект на облагане по този закон на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Независимо че не прилагате учредителния акт за създаване на фондацията и удостоверение за вписването й в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел,Фондацията, която управлявате е юридическо лице по смисъла на посочените по-горе разпоредби.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато имат печалби отизвършване на сделки по чл. 1 от ТЗ, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи /чл. 2 от ТЗ/ и то по отношение на физически лица.
В тази връзка за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска /стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при извършване на сделки по реда на чл. 1 от ТЗ печалбите от тези сделки подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия. Те следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство. В тази връзка при организацията на счетоводното отчитане с цел правилното определяне на счетоводния финансов резултат, съответно и данъчен такъв /чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО/ следва да се имат предвид основните принципи на счетоводството, регламентирани с чл. 4 от ЗСч. Освен общите разпоредби на ЗСч предприятията с нестопанска дейност следва да прилагат и СС 9 „“Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска дейност““, като съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности /т. 3.2 от СС 9/. В т. 8.2 от посочения стандарт е регламентирано, че за стопанската дейност се съставя отчет за приходите и разходите, според изискванията на СС 1 „“Представяне на финансови отчети““.
Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма, регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.““б““ от ДР на ЗКПО „“неразпределяеми разходи““ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
С оглед пълнота на изложението, следва да се има предвид, че Фондацията като ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице и за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Документалната обоснованост на същите е регламентирана с чл. 10, ал. 6 от материалния закон.
Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол /чл. 207, ал. 2 от ЗКПО/. Легалното определение за социални разходи, предоставени в натура е дадено с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. За целите на този нормативен акт понятието „“търговски обект““ е дефинирано в по § 1, т. 41 от ДР наЗакона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и това е всяко място, помещение или съоръжение на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от цитираната легална дефиниция, ако Фондацията започне да извършвастопанска дейност, приходите от нея, реализирани от извършените продажби на услуги, следва да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при спазване изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ.
От изложеното в писмото става ясно, че Вие сте управител на фондацията /независимо че не прилагате договора, с който Ви е възложено управлението/ и с личен труд ще извършвате дейността по лечение. Следва да имате предвид, че в изпълнение на §1, т.26, буква „з” от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са приравнени на трудови правоотношения и възнагражденията, получавани в тази връзка се третират като получени по трудови правоотношения.
В отговор на трети и четвърти въпрос:
Обръщаме внимание, че в изпълнение на правомощията, предоставени им със Закона за НАП, органите приса компетентни по отношение прилагането на данъчното и осигурително законодателства. Извън нашата компетентност е да се произнасяме по цитираните в запитването Ви закони, както и относно възможността лице, което не е правоспособно“