КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 6, чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 6, ал. 3;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО:Осигуряване на пенсионер, работещ по трудово правоотношение
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……. от 22.01.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте пенсионер за осигурителен стаж и възраст от 08.08.2013 г. До пенсионирането Ви сте работили при ЕТ „……..”. На 18.11.2013 г. сте сключили трудов договор със същия работодател, като сте продължили да работите за него до 31.12.2013 г. Интересувате се, дали ЕТ „……..” е следвало да Ви осигурява за този период.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно 4, ал. 1, т. 1 (в редакцията до изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените лица. Разпределението им по години е посочено в чл. 6, ал. 3 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителната вноска се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигуренияв определено съотношение.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1). Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО) и се подават по ред, определен с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Работниците и служителите, които имат отпусната пенсия, също следва да се осигуряват по този ред. Това е така, защото разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, когато получават пенсия, да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване само по свое желание, не визира работещите по трудови правоотношения лица. Работниците и служителите се причисляват към осигурените лица, изброени в ал. 1 на чл. 4 от КСО, а не в ал. 3 на същия член, поради което разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е неприложима за тях.
Предвид изложеното, за периода от 19.11.2013 г. до 31.12.2013 г., през който сте работили по трудово правоотношение при ЕТ „………”, осигурителят е бил длъжен да Ви осигурява за посочените осигурени рискове и по описания по-горе ред, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер.
При направената справка в информационната система на НАП се установи, че работодателят ЕТ „……” е изпълнил задължението си да уведоми компетентната ТД на НАП за сключения на 18.11.2013 г. трудов договор, както и за неговото прекратяване от 01.01.2014 г. Представил е също така информация за осигуряването Ви през периода от 19.11.2013 г. до 31.12.2013 г. (декларация образец № 1). Данните за съответните месеци от периода са, както следва: за месец ноември 2013 г. – 9 дни в осигуряване; …… лв. осигурителен доход за социално и здравно осигуряване; 12,9 на сто лични осигурителни вноски (общо за ДОО и ЗО) и 17,8 на сто вноски за сметка на работодателя (общо за ДОО, ЗО и ТЗПБ), а за месец декември 2013 г. – 19 днив осигуряване; …. лв. осигурителен доход за социално и здравно осигуряване и задължителни осигурителни вноски в същите проценти.
‘