Задължително обществено осигуряване и данъчно облагане на лице, определено за ликвидатор по реда на Закона за кооперациите, което има сключен трудов договор с кооперацията

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7, чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 10;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в”;
Наредба № 5/2002 – чл. 7 и чл. 8, ал. 5;
ЗОДФЛ – чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 41;
ЗДДФЛ – чл. 29, т. 5, чл. 42, чл. 43, чл. 45, чл. 50, чл. 52, т. 1 и § 1, т. 26, буква ”з” от ДР
ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване и данъчно облагане на лице, определено за ликвидатор по реда на Закона за кооперациите, което има сключен трудов договор с кооперацията
Фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило в ТП на НОИ – …….. заявление за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка от лице, определено за ликвидатор на КТПУ „……” с. ……, е констатирано, че лицето има регистриран трудов договор в ТД на НАП като председател на кооперация, сключен на 05.06.2006 г. и прекратен от 15.02.2010 г. Данните с декларация образец № 1 за ликвидатора са подавани по код 01 за „вид осигурен”, който се попълва за работниците и служителите, осигурени по чл. 4, ал. 1, т.1 от КСО.
Лицето е получавало възнаграждението си по ведомост, а не чрез сметка за изплатени суми по договор за управление и контрол, съответно не са издавани служебни бележки за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. В ТД на НАП не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от правоотношения по управление и контрол.
Въпроси:
1.Има ли основание за осигуряване на посоченото лице по трудово правоотношение и правилно ли са начислявани и изплащани трудови възнаграждения по ведомост за работни заплати?
2.Ако няма такова основание, следва ли трудовият договор да бъде заличен от Регистър „Трудови договори”?
3.Ако осигуряването на лицето трябва да бъде извършвано по реда, определен за изпълнителите по договор за управление и контрол, следва ли същото да подаде годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените доходи?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване и данъчното облагане на физическите лица, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
По отношение на въпросите, свързани със задължителното обществено осигуряване:
Съгласно чл. 41 от Закона за кооперациите /ЗК/ при прекратяване дейността на кооперацията общото събрание назначава един ликвидатор или ликвидационна комисия от трима души и определя срок на ликвидация. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията. В случаите по чл. 40, ал. 1, т. 2 ликвидаторът се назначава и от Агенцията по вписванията, която определя срока на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора.
Ликвидаторите имат правата и задълженията на управителен съвет. Кооперацията се представлява от ликвидатора, а когато е назначена ликвидационна комисия – от определен от общото събрание или съда неин член. Ликвидаторите довършват текущата дейност на кооперацията, превръщат имуществото й в пари, събират вземанията и изпълняват задълженията й. Ликвидаторите са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за започналата ликвидация в 7-дневен срок от датата на прекратяването на кооперацията /чл. 43, ал. 1, 2 и 4 от ЗК/. Средствата за издръжка на ликвидаторите се одобряват от общото събрание и са за сметка на кооперацията. Възнагражденията на ликвидаторите се плащат преди всички други вземания /чл. 50 от ЗК/.
След окончателното разпределяне на имуществото ликвидаторите дават отчет пред общото събрание, което приема решение за заличаване на кооперацията. Ликвидаторите са длъжни в 7-дневен срок от приемането на решението по ал. 1 да поискат вписването му в търговския регистър /чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗК/.
От цитираните разпоредби следва, че за периода от прекратяване дейността на кооперацията до нейното заличаване, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довърши текущата дейност, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се изпълнят задълженията на прекратения правен субект. Задължени да осъществят посочените действия са именно ликвидаторите, които имат правата и задълженията на управителен съвет на кооперацията. За тази си дейност те имат право на възнаграждение, като законът не предвижда хипотеза, в която ликвидаторите /ликвидаторът/ да не получават възнаграждение. Следователно, за периода на ликвидацията е налице полагане на възмезден труд по управлението на кооперацията от ликвидаторите, за която дейност те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Задължението за осигуряване на тези лица произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, към които се причисляват и ликвидаторите, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 3 от КСО/.
Здравното осигуряване на ликвидаторите, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Осигурителните вноски се внасят в сроковете по чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него /чл. 7, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение и не се удържат от авансовите плащания освен в случаите когато за съответния месец е изплатен само аванс /чл. 7, ал. 2 и ал. 11 от КСО/. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /чл. 7, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009г., в сила от 01.01.2010 г./.
В същите срокове се внасят и задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване /чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в” от ЗЗО/.
С оглед на гореизложеното, нормативното основание за осигуряване на ликвидаторите е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, а не чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В конкретния случай осигуряването на ликвидатора на КТПУ „…” с. … следва да се извършва по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, независимо от обстоятелството, че с лицето е сключен трудов договор.
В тази връзка, на втория въпрос от Вашето запитване, дали трябва да бъде заличен регистрираният трудов договор в ТД на НАП, отговаряме следното:
Съгласно чл. 7 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда уведомление /приложение № 1/ се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако:
1./доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г./ работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало; уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 КТ;
2.уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението; уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността.
От текста на чл. 7 е видно, че условията, при които работодателят /кооперацията/ може да поиска заличаване на подадено преди това уведомление, посочени в точки 1 и 2 от разпоредбата, не са налице в разглеждания случай.
С новата ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 5/29.12.2002 г., в сила от 04.01.2011 г., е създадена възможност за НАП да извършва служебно прекратяване/заличаване на подадени уведомления, но случаят не попада в тази хипотеза, тъй като трудовият договор на лицето не е прекратен, нито е обявен за недействителен.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „“Главна инспекция по труда““ към министъра на труда и социалната политика. В този смисъл,отговорът на втория поставен въпрос е извън определените в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ функции и правомощия на НАП.
По отношение на данъчното третиране на поставените въпроси:
В отговор на поставения въпрос относно законосъобразността на сключения трудов договор с лицето като председател на кооперация „…..” и изплащаните му възнаграждения като работна заплата следва да имате предвид, че е извън компетентността на органите при НАП, поради което ще изразим принципното си становище за данъчнототретиране на доходите на ликвидатор на кооперация.
Съгласно чл. 41 от Закона за кооперациите /ЗК/ при прекратяване дейността на кооперацията, общото събрание назначава един ликвидатор или ликвидационна комисия от трима души и определя срок на ликвидация. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията.
На основание на чл.43, ал.1 от Закона за кооперациите /ЗК/ ликвидаторите имат правата и задълженията на управителен съвет. Следователно ликвидаторите на кооперации са изпълнители по договори за управление и контрол, като получават възнаграждение за упражнявания възмездно управленски труд.
За цитираните в запитването 2006 г., 2007 г. и 2008 г. се прилагат различни режими на данъчно облагане на доходите на физически лица, които са членове на управителни съвети, в т.ч. и ликвидатори.
Доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи, в редакцията на Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ/, действаща за 2006 г. и Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ , действаща за 2007 г., се третират като доходи от друга стопанска дейност, за които облагаемият доход се формира след приспадане на 10 на сто нормативно признати разходи. Предвид промяната в данъчното третиране на тези доходи след 01.01.2008 г., същите не са доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, съответно при определянето на авансовия данък не следва да се приспадат нормативно признати разходи. Ще разгледаме поотделно режимите на данъчно облагане на доходите от управление и контрол, в т.ч. и ликвидаторите през трите данъчни години:
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, от Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ, действащ за 2006 г./ данъчната основа на лицата, упражняващи дейност по управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи се определя, като облагаемият им доход от съответната дейност сенамалява със:
-разходи за дейността в размер на 10 на сто /буква „д” от с.чл.и закон/
-внесените през годината за сметка на лицата задължителни вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки /т. 2 от с.чл.и закон/
-внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1, както и внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и вноски по договори за застраховки „Живот” в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията по т.1 /т. 3 от с.чл.и закон/
По отношение попълването на ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ.Реално полученотовъзнаграждение по договора за управление и контрол се отразява в приложение 5 на ГДД по чл.41 на ред 1 и 2 . След цитираните по-горе намаления на редове 3, 5 и следващи ако има, се получава данъчната основа за дохода от управление и контрол.
Относно Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, приложение към ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ, следва да се има предвид, че справката се попълва само от самоосигуряващи се лица. Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества и кооперации не попадат в кръга на лицата, които внасятосигурителни вноски изцяло за своя сметка, поради което не определят окончателен размер на осигурителния доход.
Към декларацията се прилагат документи, удостоверяващи авансово внесения през годината данък, като същия се приспада от определения по таблицата на стр. 3 от декларацията годишен данък за 2006г. Ако получената разлика е положително число, то се вписва на ред 23 от стр. 4 на ГДД.
В изпълнение на чл. 29, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ, действащ за 2007 г./ облагаемият доход на лицата от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи за дейността.
Годишната данъчна основа за доходите на тези лица се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за тяхна сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ /чл. 30 ЗДДФЛ/.
В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията на закона за 2007 г./ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък, когато облагаемият доход на лицето от всички източници на доходи по смисъла на чл. 12, намален с внесените през годината задължителни осигурителни вноски, превиши размера на необлагаемата годишна данъчна основа. Данъкът по ал. 1 е в размер 15 % от придобития облагаем доход по чл.29 и се определя от предприятията, платци на тези доходи. /ал. 2 на чл. 43 ЗДДФЛ/. В тези случаи на основание чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ предприятието, платец на дохода, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 4 на ЗДДФЛ регламентира, че се подава ГДД за доходите, придобити през годината и подлежащи на облагане с данък, като към ГДД се прилагат служебните бележки по чл. 45, както и документи, удостоверяващи внасянето на авансовия данък по чл. 43 от с.з.
Съгласно § 1, т. 26, буква „з““ /нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г./ от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ/ действащ за 2008 г./, правоотн“

Оценете статията

Вашият коментар