3_4541/25.09.2008 г
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2; чл. 5, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
Наредба № 5, чл. 3, ал. 1, т. 2; чл. 7, т. 2;
Наредба № Н-8, чл. 3, ал. 1 и ал. 3
Относно: осигуряване на работници и служители (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Данъчно третиране на доходите, получени като обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на данъчното и осигурително законодателство. Според изложеното в него в еднолично дружество с ограничена отговорност е възстановен незаконно уволнен служител. На основание чл. 330,ал. 2, т. 6 от КТ същият е бил освободен, считано от 13.11.2003 г. Великотърновският районен съд уведомява лицето, че с влязло в сила Решение на Върховен касационен съд е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и може да заеме същата, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението (20.08.2008 г.) се яви на работа. Същият не се явява да заеме предишната си работа в посочения срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, поради което на основаниечл. 325, т. 2 от КТ следва да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Съгласно Изпълнителен лист на Великотърновски районен съд на лицето е изплатено присъденото обезщетение на основание чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ. Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1.От коя дата следва да се прекрати трудовото правоотношение с лицето и да се подаде уведомление за това в НАП, след като същиятне се е явил да заеме предишната си работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ?
2.Какви осигурителни вноски и за какъв период следва да се начислят, внесат и декларират в НАП за това лице?
3.Има ли други задължения работодателят към НАП във връзка с конкретния случай?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.69/2008 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 71/2008 г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г. , посл. изм. ДВбр. 43/2008 г.), Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 4 от КТ (ДВ, бр. 1/2003 г., посл. изм. ДВ бр. 7/2008 г.) и Наредба № Н-8 на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ,бр. 1/2006г., посл. изм. ДВ бр.8/2008 г.) изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На въпроса от коя дата следва да се прекрати трудовото правоотношение с лицето, Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище. Това е въпрос от трудовоправен характер и като такъв следва да се изрази становище от Дирекция „Инспекция по труда”.
Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за прекратяване на трудовия договор с лицето следва да се подаде в НАП в седемдневен срок от настъпване на обстоятелството съгласно чл.3, ал.1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. Според регламента на чл. 7, т. 2 от същата Наредба уведомление (приложение № 1) се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа. В случая подаденото от дружеството уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.11.2003 г. следва да бъде заличено.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Ако осигурителният доход по другото основание е по-висок, само той се взема предвид при зачитане на осигурителния стаж. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията на труда при условията, на които лицето е работило преди уволнението, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 31.12.1959 г. (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
От 01.01.2003 г. за основните икономически дейности и квалификационни групи професии е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии за всяка календарна година (чл. 9, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане (отм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). Следователно от тази дата, за да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, размерът на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Считано от 01.01.2007 г. е приложима аналогичната разпоредба на чл. 38, ал. 3, т. 1 (изм. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Минималните месечни размери на осигурителния доход през всяка календарна година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са посочени в Приложение № 1 към чл. 8, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Във връзка с гореизложеното следва да се обобщи, че за периода от уволнението на лицето до датата на последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, дружеството следва да внесе осигурителни вноски върху последно брутно възнаграждение от месеца, предхождащ уволнението, но не по-малко от минималния осигурителен доход в размерите на фонд „Пенсии” по години, както следва: от 2003г. до 2005 г. – 29 на сто; от 2006 г. до 30.09.2007 г. – 23 на сто, след 01.10.2007 г. – 22 на сто.
Съгласно Закона за здравното осигуряване върху изплатеното обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ здравноосигурителни вноски не се дължат. В случай, че за лицето няма друго основание за внасяне на здравноосигурителни вноски, те следва да се внесат по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, съгласно който лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1, 2 и 3 на същия член, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година.
На основание чл. 3 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО за периода на уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, дружеството следва да подаде в ТД на НАП Декларация обр.1 с код 18 в т. 12. „Вид осигурен” и с персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. Дължимите осигурителни вноски следва да се декларират с Декларация обр. 6 изцяло в месеца, в който се начислят и внесат.
По трети въпрос:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
Видно от изложеното в запитването и от приложеният към него изпълнителен лист, изплащането на обезщетения по КТ е извършено от съдия изпълнител чрез изпълнителен лист. В този случай, независимо, че обезщетението е облагаемо по смисъла на ЗДДФЛ, когато се изплаща от съдия изпълнител, работодателят няма обективна възможност да приложи правилата за удържането и внасянето на данъка и отговорността за внасянето на данъка в случая е на самото физическо лице, получател на дохода, което в изпълнение на чл.50 от ЗДДФЛ трябва да подаде годишна данъчна декларация.
Доходът от лихва, изплатен на физическо лице във връзка с обезщетение по чл. 225,ал. 1 и ал.2 от КТ представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон. Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специален ред, а именно по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тези случаи, данъчният закон не регламентира задължение за платеца да издава документ на физическите лица, но предприятията – платци на такива доходи следва да ги посочват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.