3_3038/30.05.2007 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Според изложеното в запитването за периода от 27.09.1999 г. до 26.03.2002 г. лицето е съкратен от длъжността учител. На основание Решение на Върховния касационен съд уволнението е отменено като незаконно и през 2006 год. е възстановено на заеманата преди това длъжност. През част от горепосочения период е работило при различни работодатели и е било осигурявано. Жалва се затова,че ръководството на училището отказва да внесе за периода от 27.09.1999 г. до 31.12.2001 г. разликата между задължителните осигурителни вноски, внасяни от новия работодател върху 100 лв. и последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението в размер на 207 лв. Поставя следния въпрос:
Има ли законно основание да предяви иск чрез съда или друга институция към работодателя, който го е уволнил за внасяне на разликата в социалните осигуровки?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.105/2006 г.) изразяваме следното становище:
През месец юни 2006 г. работодателят, уволнил лицето прави запитване по същия случай. От страна на НАП е даден обстоен отговор за реда на осигуряване на лицето по периоди така, както са действали разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, а именно:
А) За времето от 27.09.1999 г. до 01.01.2000 г.
Съгласно чл. 354 от Кодекса на труда (КТ)за трудов стажсе признаваи времето, през коетоне е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнениетодо възстановяването му на работа.
Съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО времето, което се зачитаза трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работапоради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Според ал. 2 на същия член, когато през времето на незаконното уволнение работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите.
В чл. 2 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и други плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавно обществено осигуряване са изрично посочени елементите на брутното трудово възнаграждение и обезщетенията по Кодекса на труда, които не се включват в брутното трудово възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски. Тъй като сред тях не е посочено обезщетениетоза незаконно уволнение по чл. 225 от КТ следва, че върху същото се дължат осигурителни вноски.
За същия период върху изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като тези обезщетения са облагаем доход по смисъла на ЗОДФЛ за този период.
Б) За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г.
Съгласно чл.10, ал. 2, т. 5от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) в редакцията му до 31.12.2001 г. (от 1 януари 2002 г. чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)) за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работникът или служителяте бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Съгласно ал.4 на същия член за времето, зачетено за осигурителен стаж в този случай се дължат осигурителни вноски в размера, определен само за фонд „Пенсии” за съответния период върху последното трудово възнаграждение преди уволнението и са изцяло за сметка на работодателя. За уволнените и възстановени учители за този периодне се дължат осигурителни вноскиза Учителски пенсионен фонд.
Когато са изплатени обезщетения по чл. 225 от КТ, отнасящи се за2000 г., се дължат и здравноосигурителни вноски, тъй като тези обезщетения са облагаем доходпо смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). След изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 225 от КТ, здравноосигурителни вноски от страна на работодателя, извършил неправомерното уволнение, не се дължат.
В) За периода след 01.01.2002 г.
На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се признава времето, презкоето работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, в конкретния случай до датата на възстановяването – 26.03.2002 г. За този период се дължат осигурителни вноскиза сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 54е, ал. 2 от КСО, ако осигурителят изплаща обезщетения по чл. 225 от КТ, следва в 7-дневен срок от изплащането му да предостави копия от съдебното решение за възстановяване на лицето, които е получавало обезщетение за безработица и платежните документи за внесени осигурителни вноски в ТП на НОИ.
След получаване на настоящата жалба органи по приходите извършват проверка в осигурителя за спазване на нормативните указания по случая.
Проверката установява, че последното брутно възнаграждение преди уволнението е 192, 66 лв., видно от данните вразплащателните ведомости, а не е 207 лв., както се твърди от лицето.
Работодателят е довнесъл за лицето задължителни осигурителни вноски до разликата от последното брутно възнаграждение, получено преди уволнението и това, което лицето е получило от друг работодател само за времето от 01.01.2002 г. до датата на възстановяване на работа от ВКС – 26.03.2002 г. За посочения период от 27.09.1999г. до 31.12.2001 г. съгласно действащата за този период разпоредбата на чл.10, ал.4 от КЗОО за времето, зачетено за осигурителен стаж на работниците и служителите, останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се внасят осигурителни вноски само за периодите, през които са били без работа. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, по условията на която е работило при него. За посочения период за лицето не се дължат осигурителни вноски за горепосочената разлика. Единствено осигурителят е внесъл следващите се осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 г. до 11.11.2001 г. върху последно изплатено брутно трудово възнаграждение, тъй като за този период лицето е работило в друга фирма и е било осигурено само за рисковете трудова злополука и професионална болест, т.е. без право на осигурителен стаж.
В заключение лицето е информирано, че поставеният от него въпрос има характер на правна консултация и не кореспондира с правомощията на Националната агенция за приходите (НАП), предвидени в чл. 3 от Закона за НАП във връзка с разясняване на правата и задълженията му, свързани с данъчното и осигурително законодателство. ‘