3_3045/02.10.2012 г.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
Относно: прилагане разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
Съгласно изложеното в запитването задълженото лице се е регистрирало като земеделски производител на 12.03.2009 г. При започването на дейността си в компетентната териториална дирекция на НАП не е подало декларация за това обстоятелство, както и не е посочило вида на осигуряването, който е избрал. От започването на дейността като земеделски производител до края на 2010 г. се е осигурявал социално само за фонд „Пенсии” и ДЗПО. От 2011 г. внася вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, без обаче да декларира пред НАП тази промяна.
След извършване на проверка в информационната система на НАП се установява, че лицето внася осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство” от 01.01.2010 г., като данни с декларация образец № 1 за този период е подало на 21.09.2012г.
Във връзка с изложеното се поставя въпроса какъв е редът за деклариране промяната във вида на осигуряването с оглед ползване на права за изплащане на обезщетения от НОИ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 58/2012 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство.
В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО “регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители“ са дефинирани като физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Регистрираните земеделски производители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в НООСЛБГРЧМЛ (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО (включително и регистрираните земеделски производители) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, през които самоосигуряващите се лица са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Правото на самоосигуряващите се лица, към които се причисляват и регистрираните земеделски производители, да избират вида на осигуряването си (по чл. 4, ал. 4 от КСО) се реализира по ред, определен изрично с чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
На основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.
От цитираните разпоредби е видно, че е налице пряка връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок от самоосигуряващото се лице и правото му да избере да се осигурява за един или за повече осигурени социални рискове. Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата са императивни, ако не бъде упражнено правото по посочените разпоредби в установените в тях срокове, същото се преклудира. Преклудирането означава, че се погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си (независимо в каква посока). Обръщаме внимание, че минималният осигурен риск – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, дори и да не е подадена декларация в ТД на НАП. В тази група осигурени лица попада и лицето в качеството си на земеделски производител.
От изложеното в запитването се установява, че при започване през 2009 г. на трудовата си дейност като земеделски производител в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство лицето не е подало декларация, в която да посочи датата на започване на трудовата дейност и съответно вида на осигуряването, който е избрал. Всяка следваща календарна година след 2009 г. до 31 януари също не е подавало и декларация за промяна на вида на осигуряването. От 2010 г. обаче е започнало да внася осигурителни вноски, включващи риска „Общо заболяване и майчинство” като е подало данни за този период с декларация образец № 1 през м. септември 2012 г.
При това положение задълженото лице като самоосигуряващо се лице, което не е заявило посредством декларация желание за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по
чл. 1, ал. 3 и ал. 4 на НООСЛБГРЧМЛ, не може да се счита за осигурено лице и за риска „Общо заболяване и майчинство, считано от 2010 г., независимо, че е внасяло осигурителни вноски. Нормативната уредба не предвижда възможност да коригира вида на осигуряването (чрез включване на риска „Общо заболяване и майчинство”) след 31 януари на съответната календарна година.
Следователно лицето има възможност да подаде декларация за промяна вида на осигуряването за 2013 г. чрез добавяне на риска „Общо заболяване и майчинство” в срок след първия работен ден до 31 януари на същата година.
Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане, без да е подадена декларация за това, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт за ползване на осигурителни права. Неоснователно внесените осигурителни вноски за социално осигуряване (в случая за фонд „Общо заболяване и майчинство”) подлежат на възстановяване или прихващане по реда на чл. 128-129 от ДОПК по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето, каквото същото може да подаде в офис на НАП …….. при ТД на НАП – …………..
По отношение правото на изплащане на обезщетение за временна неработоспособност Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище. Същото е в правомощията на Националния осигурителен институт.