fbpx

осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1,т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните ор

3_4985/13.08.2007 г.
КСО, чл.9, ал.3, т.2;
КСО, чл.9, ал.4 и 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
Наредба № Н-8/2006 г., чл. 3;
ЗОДФЛ /отм./, чл.12;
ЗОДФЛ /отм./, чл.19, ал. 2
Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Поставено е запитване от основно училището по повод на постъпила молба от лицето Х за признаване за трудов и осигурителен стаж периода, през който същото е останало без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентен съдебен орган. Приложени е копие на Решение № 784/07 от 22.06.2007 г. на Върховния касационен съд на Р България, с което е постановено оставяне в сила на Решение № 133 от 27.04.2004 г. на ВТОС. С последното се отменя като незаконна Заповед № 75/21.03.2002 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Х на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТи същото се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител”. На 08.07.2004 г. на лицето е изплатено присъденото от ВТОС обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 1800 лв. и върху тази сума са внесени осигурителните вноски и дължимият данък общ доход. Приложени е копие на платежните документи.
В допълнителен разговор с администрацията на училището се уточни, че лицетоне се е явило да заеме длъжността, на която е възстановено в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и е освободено на основание чл. 325, т. 2 от КТ.
Във връзка с гореизложеното са поставени следните въпроси:
1.Какъв е периодът, за който лицето подлежи на осигуряване?
2.Какъв вид и процент осигурителни вноскиза съответните години следва да бъдат начислени и внесени?
3.За какъв период следва да се подадат Декларации обр. 1 и 6?
4.Правилно ли е удържан ДОД върху обезщетението по чл. 225 от КТ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.41/2007 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 59/2007 г.), Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) и Наредба № Н–8 (ДВ бр. 1/2006г., изм. ДВ бр.7/2007 г.) изразяваме следното становище:
І. По прилагането на КСО и ЗЗО
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от същия кодекс са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Ако осигурителният доход по другото основание е по-висок, само той се взема предвид при зачитане на осигурителния стаж. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило преди уволнението, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 31.12.1959 г.(чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
От 01.01.2003 г. за основните икономически дейности и квалификационни групи професии се въведе минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии за всяка календарна година. Следователно от тази дата, за да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, размерът на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
На уволнените и възстановени на работа учители периодът след 01.01.2002 г. се зачита за учителски стаж, без да се дължат вноски за Учителски пенсионен фонд.
Следва да поясним, че разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО са еднакво приложими за всички лица, осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от същия кодекс. Те не регламентират изключение за учителите, което изрично да приравнява осигурителния доход, върху който следва да се внасят осигурителни вноски за уволнените и възстановени по съдебен ред на работа учители, с установените с Наредба № 7 от 2004 г. начални основни месечни заплати за учителите.
Във връзка с гореизложеното следва да обобщим, че за периода от уволнението на лицето Х със Заповед № 75/21.03.2002 г. до датата на Решението на ВКС за потвърждаване решението на ВТОС за възстановяването му на заеманата от лицето преди това длъжност следва да се внесат осигурителни вноски върху последно брутно възнаграждение от месеца, предхождащ уволнението (не върху обезщетението по чл. 225 от КТ), но не по-малко от минималния осигурителен доход за учителите след 01.01.2003 г. вразмерите на фонд „Пенсии” по години, както следва: от 2002 г. до 2005 г.– 29 на сто; 2006 г. и 2007 г.–23 на сто.
Съгласно Закона за здравното осигуряване здравноосигурителни вноски върху изплатените обезщетения по чл. 225 от КТ се дължат, когато те са изплатени за периоди, отнасящи се до края на 2002 г., тъй като същите са облагаем доход по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица. За 2002 г. вноската за сметка на осигурителя е в размер на 4,5 на сто, а тази за сметка на осигуреното лице – 1,5 на сто. След изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 225 от КТ, здравноосигурителни вноскиот страна на работодателя извършил неправомерното уволнение не се дължат. В случай, че за лицето няма друго основание за внасяне на здравноосигурителни вноски, те следва да се внесат по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, съгласно който лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 и ал. 2, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 3 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода на уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, основното училище следва да подаде в компетентната ТД на НАП с Декларация обр. 1 персонални данни за лицето Х с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. Дължимите осигурителни вноски се декларират с Декларация обр. 6 изцяло в месеца, в който са начислени и внесени.
ІІ. По прилагането на ЗОДФЛ /в сила до 31.12.2006 г./
Обезщетението за незаконно уволнение, което работодателят дължи на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, както и законната лихва върху това обезщетение не попадат сред освободените от облагане доходи, посочени в чл.12 и чл.19, ал.2 от ЗОДФЛ. Същите подлежат на данъчно облагане, като данъчната основа за дохода, представляващ обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се формира по реда на глава седма от ЗОДФЛ, действаща към момента на изплащането му (в конкретния случай 2004г.) и се внася по реда на чл. 50 от закона.’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top