2_1287/07.08.2012 г.
КСО- чл.4, ал.1, т.7 от КСО
чл.4, ал.3, т.2
чл.5, ал.2
чл.6, ал.3
чл.6, ал.8
чл.10
НООСЛБГРЧМЛ -чл.1, ал.1
ОТНОСНО: Осигуряване насъдружник в дружество с ограничена отговорност.
В запитването описвате, че през 2012 г. сте регистрирали дружество с ограничена отговорност. Дейността в дружеството извършвате Вие. Подали сте в ТД на НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и декларации образец № 1. Вие работите по трудов договор в друго дружество, където сте осигурен върху максималния размер на осигурителния доход от 2000 лв.
Другият съдружник в дружеството не извършва дейност в дружеството. Той работи по трудов договор в друго дружество. Осигурен е за всички осигурителни случаи, но не върху максималния размер на осигурителния доход.
Поставяте въпроса следва ли вторият съдружник при условие, че не извършва дейност в дружеството и е осигурен в друго дружество по трудов договор да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и да подава декларации образец № 1?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В този смисъл за да възникне основание за осигуряване на съдружника в търговско дружество, той следва да упражнява лична трудовадейност в дружеството, като за упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика по повод функционирането на дружеството.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от КСО. Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО,т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Ако управителят на ООД упражнява трудова дейност, има уговорено възнаграждение или с решение на Общото събрание му е определено такова, той следва да се осигурява по договор за управление и контрол.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното лице (управителя) по реда на чл.6, ал.3 от КСО. Осигурителният доход е полученото, включително начисленото и неизплатеното, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
За съдружниците, които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2, във връзка с чл.6, ал.7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл.6, ал.8 от КСО: ”Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски”.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
От гореизложеното следва извода, че лице, което не попада в кръга на осигурените лица, визирани в чл.4 и 4а, ал.1 от КСО и не упражнява трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО не подлежи на осигуряване.
‘