Осигуряване на съдружник в ООД, който е вписан като управител на дружеството

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 2, ал. 7, ал. 8 и ал. 10, чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2

ОТНОСНО:Осигуряване на съдружник в ООД, който е вписан като управител на дружеството
По повод Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-…….. от 16.05.2012 г., отговаряме следното:
Съгласно представената фактическа обстановка търговско дружество /ООД/ е с двама съдружници, които са вписани като управители в Търговския регистър и имат сключени договори за възлагане на управлението, но без определено възнаграждение. Считате, че само единият от тях, който упражнява дейност като управител, е задължен да се осигурява като самоосигуряващо се лице, тъй като другият съдружник полага труд единствено като шофьор по трудов договор при 8-часов работен ден.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1.Задължен ли е съдружникът, който е осигурен за изпълняваната от него длъжност по трудово правоотношение, да внася осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице? Ако няма такова задължение, как би следвало да се документира това обстоятелство?
2.Вписването на съдружниците като управители достатъчно основание ли е за да възникне задължението да се осигуряват в това качество?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Във връзка с направените изменения и допълнения в КСО, в сила от 01.01.2010 г., когато възнагражденията на лицата, извършващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /чл. 6, ал. 3 от КСО/.
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения /договорени или определени по съответния ред/, които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството.
В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В случай че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество, който извършва и друга дейност в дружеството в качеството му на собственик или съдружник, извън дейността по управление, следва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Според тази разпоредба лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 6, ал. 8 от КСО/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване/. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Следва да се отбележи, че задължението за подаване на декларация в съответната ТД на НАП възниква при наличието на обстоятелство по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като в хипотезата, когато самоосигуряващото се лице не упражнява дейност в това качество, то няма и задължение да декларира обстоятелството, че не е започвало дейност.
Предвид изложеното, за периода, през който лицето не полага труд като собственик или съдружник, то не трябва да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Осигуряването на съдружник в търговско дружество, който изпълнява определена длъжност по трудово правоотношение в дружеството, се провежда по реда, определен за работниците и служителите – на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 2 от КСО. В тази хипотеза, ако лицето упражнява едновременно дейност и по управление и контрол и/или като самоосигурявщо се лице, осигурителният му доход за календарния месец ще се формира като сбор от осигурителните доходи, определени по предвидения ред за всяка една от дейностите, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. При ограничаване на доходите до максималния месечен размер на осигурителния доход е необходимо да се спазва определената в чл. 6, ал. 10 от КСО последователност при внасяне на осигурителните вноски.
Съгласно цитираната разпоредба за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 /в т.ч. от трудови правоотношения и от правоотношения по управление и контрол/;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
Съдружник, който работи само по трудово правоотношение в дружеството и не упражнява дейност по управление и контрол и/или като самоосигуряващо се лице, подлежи на задължително осигуряване само на това основание – по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 или на чл. 4, ал. 2 от КСО според условията на трудовия договор.
В разглеждания случай, поради факта че двамата съдружници са определени за управители, дейността им като самоосигуряващи се лица е в пряка връзка с дейността на дружеството. В тази връзка обръщаме внимание, че управителната и представителната власт на управителя не произтича от договора за управление и контрол, а от вписването му в търговския регистър /чл. 141, ал. 6 от ТЗ/. Правомощията на управителя – да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, както и неговата представителна власт са регламентирани в Търговския закон, като всяко друго ограничение, освен предвидените в закона, нямат действие по отношение на трети лица /чл. 141 от ТЗ/. С договора за възлагане на управлението се уреждат чисто вътрешните отношения в дружеството – определят се правата и задълженията на управителя спрямо дружеството и обратно /чл. 141, ал. 7 от ТЗ/. Свободното определяне съдържанието на договора за възлагане на управлението не следва да противоречи на норми от ТЗ, както и на дружествения договор. Поради това, в определени случаи за трудова дейност на управителя би се приело и всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в Търговския регистър дори тогава, когато то не извършва стопанска дейност. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. В този смисъл упражняването на трудова дейност, която е основание за възникване на задължение за осигуряване на лицето по съответния ред на чл. 4 от КСО, се установява за всеки конкретен случай в хода на ревизионното производство, като това се отнася и за управляващите съдружници.

Оценете статията

Вашият коментар