3_1197/10.04.2012 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
чл. 10, §1, т. 3 от ДР
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: осигуряване на съдружник в търговско дружество, който е в чужбина, където работи и се осигурява по трудов договор
Според изложеното в запитването дружество „…………” ООД е регистрирано през 2011 г. и започва дейност от 01.04.2012 г. Единият от съдружниците е в чужбина, където работи по трудов договор. В допълнителен разговор със счетоводителя на дружеството се уточнява, че същият се намира в Испания и няма да полага личен труд в учреденото дружество.
Във връзка с това се поставя въпроса следва ли, след като дружеството започне да осъществява дейност, същият да се самоосигурява?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 21/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011 г.)изразяваме следното становище:
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 ичл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица и морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й.
От гореизложеното е видно, че задължително условие за осигуряване наедно лице е упражняването на трудова дейност.
На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена на основание чл. 4, ал. 9 от КСО, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Неполучаването на възнаграждение за извършвана трудова дейност от тази категория лица в търговското дружество не е основание за изключването й от осигуряване. Осигурителните вноски за тях се внасят авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3,т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 от КСО). Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Задължителното здравно осигуряване на тази категория осигурени лица се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – осигуряват се авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Следва да се отбележи, че при извършена справка в регистъра на НАП се установява, че съдружникът в дружеството, който пребивава в чужбина, не е вписан като управител в Търговския регистър.
Предвид изложената нормативна уредба следва, че съдружникът, който не е вписан като управител в Търговския регистър и не упражнява трудова дейност като съдружник (не извършва никакви действия, свързани с дейността на дружеството – сключване на сделки, подписване на документи и др.), не дължиосигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В случай обаче, че същият започне трудова дейност в дружеството и същевременно работи в Испанияс оглед на обстоятелството, че България и Испания са страни-членки на Европейския съюз, за него ще възникне основание за прилагане на координационните правила за социална сигурност за заети и самостоятелно заети лица, които се движат в общността, залегнали в Регламент (EO) № 883/2004 и Регламент (ЕО)№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за работа в две страни-членки на европейския съюз.
‘