2_2692/ 24.10.2008г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2;
чл.7, ал.1 и 2
ОТНОСНО: Осигуряване на съдружници в търговски дружества
В запитването си желаете да получите отговор на следните въпроси:
-съдружник в търговско дружество ще участва и в друго дружество,следва ли да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в коятода посочи, че не желае да се осигурява в новото дружество ?
-счита ли се за нарушение плащането на осигурителни вноски една седмица по-рано от изплащане на работната заплата ?
– счита ли се валиден трудов договор сключен със съдружник в търговско дружество, на длъжност различна от „управител” ?
-съдружника който работи по трудов договор ще трябва ли да се осигурява и като самоосигуряващо се лице в същата фирма, ако няма участие в други фирми ?
При така изложената фактическаобстановка, изразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
1. Съгласно новата редакция на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация, по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/. С направеното допълнение се уточнява, че декларация се подава при настъпване на тези обстоятелства за всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Декларацията, подписана от самоосигуряващото се лице се подава в компетентната ТД на НАП в 7 – дневен срок от настъпване на обстоятелството. Компетентна териториална дирекция за физическите лица включително за съдружниците в търговски дружествае ТД на НАП по постоянен адрес на лицето.
В декларацията самоосигуряващото се лице, което желае да продължи да се осигурява в първото дружество, попълва ЕИК под който ще продължи да се осигурява, тъй като самоосигуряващите се лица които упражняват дейности на различни основания /в две дружества/, внасят авансовите си вноски на едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или индентификационния номер, под който се провежда осигуряването се подава нова декларация по утвърдения образец /чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧ/.
2. Редът за внасяне на осигурителните вноски е уреден в разпоредбата на чл.7 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Съгласно чл.7, ал.1 и 2от КСО, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване/ДОО/, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на части от него,а осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл.4, ал.1 от КСО /работниците и служителите/ се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
Авансово /предварително/ внасяне на вноските се допуска и е уредено в осигурителното законодателство само за самоосигуряващите се лица- в разпоредбите на чл.3, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
На основание гореизложенотои предвид разпоредбите на чл.355 от КСО, съгласно които за нарушение на разпоредбите на на чл.5, ал.4, чл.6, ал.8, чл.7, чл.8, ал.2, т.1 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по тежко наказание.
Нарушаване на цитираните по-горе разпоредби и нормативните актове по прилагането им представлява всяко неизпълнение на задължение, вменено с тях. Контролният орган, при спазване на принципа на самостоятелност и независимост, изяснява в съвкупност фактическата обстановка, за да квалифицира правилно административното нарушение. За да установи има ли административно нарушение и кога е извършено то, органът по приходите следва безспорно да установи икога е възникнало задължението за внасяне на вноските; какъв е точният им размер; кога са подадени декларация обр. 1 и декларация обр. 6 или кога е следвало да се подадат и т.н. Тези констатации следва да се отразят в акта за установяване на администативно нарушение и да се подкрепят със съответните писмени доказателства: счетоводни документи,ведомости за заплати, РКО, оборотни ведомости, платежни документи и др..
3. Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс саработницитеи служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
От горното както и от липсата на изрична забрана в Кодекса на труда, може да се направи обоснования извод, че когато работят по трудов договор в дружеството и получават възнаграждение за тази си дейност, съдружниците подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове като работници и служители.
Недопустимо от гледна точка на законодателството е само сключването на трудов договорна едноличен собственик на търговско дружество сам със себе си. Това е така порадиневъзможносттаедно и също лице да е едновременно работодател и служител /работник/,да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда иизпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия си договор и особено да води съдебни спорове при незаконосъобразно уволнение. Такова становище е изразено и от специалистите на Министерството на труда и социалната политика /изх.№ 6-00-30/15.05.2000 г./ и Националния осигурителен институт /изх.№ 91-01-95/03.04.2002 г./.
4. Задължението за осигуряване произтича от упражняването на трудова дейност, релевирана и в чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започната да упражняват трудова едйност и продължава до прекратяването и. В този смисъл акосъдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове върху полученото трудово възнаграждение. В случай че съдружниците упражняват и трудова дейност в търговските дружества извън работата си по трудовото правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КЗОО, като самоосигуряващи се лица.
‘