3_ 3537/08.12.2011 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7
чл. 4, ал. 3, т. 2
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: осигуряване на съдружниците в дружество с ограничена отговорност
Постъпило е писмено запитване, относно прилагането на осигурителното законодателство.
Съгласно изложеното в същото, задълженото лице заедно с г-н ……………, са собственици и съдружници в „………” ООД, гр. ……….. Същевременно съдружниците работят и са осигурени за всички осигурени социални рискове в друга фирма. Дружеството „……” ООД е действаща фирма и има назначен персонал.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпроса следва ли като собственици и съдружници в „……..” ООД да се осигуряват и на какво основание?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2011 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2011г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 14 от
2011 г.)изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на собственика (съдружника) в търговско дружество, той следва да упражнява лична трудова дейност в дружеството. Упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика (съдружника) по повод функционирането на дружеството.
По отношение управляващите собственици и съдружници в търговски дружества следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците. Следва да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния договор, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден особен ред за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол в търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата, родени след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален фонд. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр.99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата, работещи по договор за управление и контрол се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), определен съгласно КСО.
Осигурителните вноски за горепосочените лица за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване се разпределят в съотношение между осигурителя и осигуреното лице.
Необходимо е да се уточни, че съдружник в ООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, по който се осигуряват собствениците или съдружници на търговски дружества като самоосигуряващи се лица. За времето, през което извършват съответната дейност, същите подлежат на задължително държавно обществено осигуряване изцяло за своя сметка.
Задължението за осигуряване на съдружниците в търговските дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица определят периода, за който подлежат на задължително осигуряване по КСО с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП. На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, същите декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани с декларацията, която е утвърден от изпълнителния директор на НАП образец.
За периода, през който извършват съответната дейност, съдружницитеподлежат на задължително осигуряване във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 4 от КСО по свое желание те могат да се осигуряват и за фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.Самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
За разлика от упражняващите трудова дейност като наети лица, съдружниците като самоосигуряващите се на основание чл. 6, ал. 7 от КСО, сами определят дохода, върху който да внасят авансово месечните си осигурителни вноски за социално осигуряване. Те избират месечния си осигурителен доход между минималния месечен размер на дохода, определен по реда на ЗБДОО и определения за съответната година максимален месечен осигурителен доход.
Нов момент в осигуряването на съдружниците в търговски дружества, като самоосигуряващи се лица, е определянето на диференциран минимален месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски за извършваната дейност през годината. До 31 декември 2010 г. за всички самоосигуряващи се лица минималният месечен осигурителен доход беше еднакъв. От 1 януари 2011 г. съгласно новия текст на чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО със ЗБДОО се определя минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за дейността като такива.
Предвид тази разпоредба в чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2011 г. минималният месечен осигурителен доход за съдружниците в търговски дружества, се определя съобразно облагаемия им доход за 2009 г. от дейността, за която подлежат на осигуряване като самоосигуряващи се, както следва:
– до 5400 лв. – 420 лв.;
– от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
– от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
– над 7500 лв. – 550 лв.
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2011 г. за лицата, които не са упражнявали дейност като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО през 2009 г., както и за тези, които са започнали дейност през 2010 г. и 2011 г., минималният месечен осигурителен доход е в размер на 420 лв.
При определяне на минималния месечен осигурителен доход не се взимат предвид декларирани облагаеми доходи, които не са получени от трудова дейност, като доходи от авторски възнаграждения, от дивиденти, ренти, наеми и др.
Следва дасе има предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която когато лицата по чл. 4, ал. 3 от КСО работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход, като сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
След изтичане на календарната година, въз основа на декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на основание чл. 6, ал. 8 от КСО същите определят действителния размер на дохода, върху който дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии“ на ДОО и за ДЗПО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и са дължими в размерите, определени за фонд “Пенсии“ и за ДЗПО в срока за подаване на декларацията.
За съдружниците в търговски дружества, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружеството, без получените дивиденти, посочени в Приложение 1, част І, с вписан код 09 (и/или Приложение 1а, част І, с вписан код 09 в случай, че за лицето е определено като приложимо българското законодателство по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004) на годишната декларация почл. 50 от ЗДДФЛ. На основание § 1, т. 26, б. “и“ от ДР на ЗДДФЛ доходите, получени за личен труд в дружеството се облагат по реда, определен за лицата, работещи по трудови правоотношения и за тях в закона вече не се определят разходи за дейността по ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която, когато самоосигуряващите се лица получават възнаграждения за работа без трудови правоотношения, осигурителните вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителните вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите по граждански договори, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6,ал. 8 от КСО.
Следва дасе отбележи, че на основание чл. 3, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-8 на МФ от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, в 10-дневен срок след внасяне на осигурителните вноски следва ежемесечно да се подава декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, като в т. 12 „Вид осигурен” се записва код 12.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 на МФ от 2005 г. от всеки съдружник на търговското дружество следва да се подаде декларация обрИзх. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. За съдружниците в търговско дружество, при получаване възнаграждение за положен личен труд в дружеството, за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ дружеството като осигурител следва да подаде декларация образец № 6 не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който същият е дължим, тъй като задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода.