2_2856/ 09.02.2010 г.
КСО- чл.4, ал.6
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващи се лица при подадена молба за отпускане на пенсия за инвалидност
В запитването са поставени въпроси свързани с осигуряване на самоосигуряващи се лица подали молба за отпускане на пенсия за инвалидност, както и възможността за възстановяване на внесените осигурителнивноски за минало време ?
При така изложената фактическа обстановка и на основание действащата нормативна уредба свързана със социалното осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружестваи физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от Кодекса, които имат отпусната пенсия, се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание.
По отношение на пенсиите за инвалидност КСО не поставя като условие осигуряването да бъде прекратено, както изискват разпоредбите на чл.94, ал.1 от КСО при пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
В чл.10, ал.1 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е регламентирано, че пенсиите и добавките към тях се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, което се произнася в шестмесечен срок от подаване на заявлението, и че при отпускане на пенсии за инвалидност този шестмесечен срок започва да тече от датата на постановяване решението на медицинската комисия към териториалните поделения на НОИ.
От изложено до тук може да се заключи, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност, в случая-датата на инвалидизиране, до датата на отпускане на пенсия с разпореждане от органите на НОИ, тече период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежден документ по законоустановения ред. През това време лицето не може да знае дали има право на пенсия или не, поради това няма възможност и да се ползва от разпоредбите на чл.4, ал.6 от КСО. Едва след признаване на това право и узнаването му, то би могло да избере дали да се осигурява за държавно обществено осигуряване или не. До този момент обаче, следва да продължи да се осигурява, тъй като подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3 от КСО поради това, че няма качество на пенсионер.
За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е изразило изрично воля относно това, че не желае да сеосигурява, кактописмено, такаичрезконклудентнидействия /например подава справки-декларации, внася осигурителни вноски/, това ще означава, че желае да се осигурява и внесените вноскище се явят правомерно и законосъобразно внесени и няма да подлежат на възстановяване с обратна дата за изминал период от време.
С оглед гореизложеното, както и решения на ВАС по този повод /Решение № 777 от 21.01.2008 г. и Решение № 4356 от 25.04.2006 г./, считаме, че липсва нормативно основание задължителните осигурителни вноски, направени от самоосигуряващи се лица, подлежащи на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСОда бъдат възстановени, въпреки, че в разпореждането за отпускане на пенсия за инвалидност е посочена предходна дата. В този случай времето, за което са внесени осигурителните вноски се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсиониранетои дава основание за преизчисляване на пенсията, съгласно чл.21, ал.1 от НПОС. Внесените вноски, съответстващи на зачетения осигурителен стаж, положен след пенсионирането, не подлежат на възстановяване.
Относно правото на избор по чл.4, ал.6от КСО от самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, считаме, че същото не представлява промяна вида на осигуряване по смисъла на чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/Загл. изм. ДВ бр.2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ и следователно, няма пречка да бъде упражнено през течение на годината в законоустановените срокове с подаване на декларация по чл.1, ал.2 от същата наредба, след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията.
‘