Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11, параграф 3, буква „а“;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2 и ал. 6
ОТНОСНО:Осигуряване на самоосигуряващи се лица – чужди граждани, които са пенсионери по законодателството на други държави
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронен път в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………. от 23.11.2016 г., и допълващо писмо ……….. от 29.11.2016 г., в което е идентифицирано задълженото лице, от името на което е отправено запитването, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в първото писмо, едноличният собственик на търговско дружество, осъществяващо дейност в страната, не получава възнаграждение за полагания труд в дружеството. Същият е турски гражданин, роден е през 1956 г. и има отпусната пенсия по законодателството на Турция. Чуждият гражданин пребивава в България по-малко от 183 дни в годината и не желае да се осигурява за пенсия. Интересувате се, длъжен ли е да се осигурява по българското законодателство, и ако е длъжен, какви осигурителни вноски трябва да внася. Известно Ви е, че не може да се осигурява здравно, след като е гражданин на страна, извън Европейския съюз.
В последващо писмо уточнявате, че поставените въпроси се отнасят за едноличния собственик и управител на „……“ ЕООД, който е гражданин на Република Кипър, роден е през 1947 г. и е пенсионер по законодателството на тази държава. Фактическата обстановка и поставените въпроси са идентични с тези от първото писмо.
Предвид изложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основното правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава–членка. Съгласно чл. 16 (2) от основния регламент лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
В конкретния случай, ако кипърският гражданин е трудово активен единствено на територията на България, той подлежи на задължително осигуряване (социално и здравно) по българското осигурително законодателство, съобразно осъществяваната трудова дейност, като се отчита факта, че е има отпусната пенсия по законодателството на другата държава–членка (Кипър).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласночл. 1, ал. 6 (изр. второ) от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която евъзникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява (текстът в декларацията е “Пенсионер съм и желая да се осигурявам“). В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
Тъй като в Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато чуждият гражданин е пенсионер по законодателството на страна извън Европейския съюз.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
В Закона за здравното осигуряване няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски пенсионерите – самоосигуряващи се лица. Поради това, собствениците и съдружниците в търговски дружества са длъжни да се осигуряват здравно и когато имат отпусната пенсия.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са граждани на трети страни, подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).