2_ 570/30.03.2010г.
КСО – Чл.4, ал.3, т.2
Чл.4, ал.6
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващо се лице, което получава наследствена пенсия
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че сте регистрирана като самоосигуряващо лице на 11.02.2010 г., във връзка с това задавате следните въпроси: Има ли основание в случай че за м.02 и 03.2010 г. не сте реализирали доходи, да не се осигурявате за пенсия и да не внасяте здравни осигуровки ? Ако реализирате доходи следва ли да се осигурявате, след като получавате наследствена пенсия ? Как всичко това ще се отрази върху стажа Ви за пенсия ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейнотопрекратяване.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт/за фонд „Пенсии”/ са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
На основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващитесе лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия,се осигуряват по свое желание.
В Закона за здравното осигуряване липсва подобна разпоредба, която да дававъзможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица. Поради това на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, упражняващите свободна професия, включително и когато получават пенсии,се осигуряват върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /за 2010 г. – 420 лв./. Ежемесечните авансови здравноосигурителни вноски, са в размер на 8 на сто и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Както бе посочено и по горе извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основание за осигуряване на самоосигуряващите се лица. В този смисъл за да отпадне задължението за осигуряване, по реда на чл.4, ал.3 от КСО, следва лицето да е прекъснало или преустановило дейност и да е представило декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицата на които е отпусната пенсия, включително и наследствена, за периодите през коитоупражняватдейност като самоосигуряващи се лица, се осигуряват по свое желание за държавното обществено осигуряване/чл.4, ал.6 от КСО/ и задължително за здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Относно осигурителния стаж, следва да имате предвид, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита, времето през което са внесени дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии”/чл.9, ал.1, т.4/. В хипотезата при която самоосигуряващо се лице не е избрало да се осигурява заинвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт/за фонд „Пенсии”/, няма да бъде зачетен период за осигурителен стаж.
‘