осигуряване на служители на вероизповедания, получаващи възнаграждение от църковно настоятелство

2_2633/ 29.10.2008 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.5 и 6
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.3;чл.40, ал.5
ОТНОСНО:осигуряване на служители на вероизповедания, получаващи възнаграждение отцърковно настоятелство
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че църковното настоятелство към храм „……………….”, гр………………….. е наело срещу заплащанеслужители /пенсионери/ по време на християнските празници с месечно възнаграждение по малко от минималната работна заплатаза страната. Във връзка с изложеното желаете да получите отговор на следните въпроси:
-правилно ли е тези служители да се назаначават по граждански договор ?
-следва ли да им се правят вноски за здравно осигуряване, след като те не са социално осигурени като пенсионери ?
-при назначаване на служителка, която не е пенсионер, дължат ли се здравноосигурителни вноски ?
При така изложената фактическаобстановка, изразяваме следното принципно становище:
Категориите осигурени лица, обхванати от задължителното обществено осигуряване са изчерпателно изброени в чл.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Без значение е спецификата на полагания труд и конкретния осигурител – в случая Българската православна църква, а определящое вида на съществуващотоправоотношение.
В горния смисъл от изложеното в писмото Ви, не може да се направи обоснован извод за вида на правоотношенията, които възникват между църковното настоятелство и наетите лица – не е приложен писмен договор в който точно да е определен предмета на договора, съществуването наклаузи за определено работно време и работно място и т.н.
Подобна преценка за вида на правоотношенията във връзка с определяне на задължението за осигуряване, може да се направи при извършване на проверка или ревизия от органите по приходите на НАП, когато могат да се преценят в съвкупност всички относими обстоятелства. Затова в следващото изложение ще изхождаме от презумцията за нетрудови правоотношения /граждански договори/ с наети лица, както Вие сте ги определили.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата. Когато лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението по извънтрудовото правоотношение, независимо от неговия размер (чл.4, ал.3, т.6 от КСО). Осигурителните вноски се внасят от възложителя в определеното за 2008г. съотношение 60:40 между възложител и осигурено лице.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от същата разпоредба на този кодекс.
Режимът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и е уеднаквен с режима по КСО.Лицата работещи без трудово правоотношение, подлежат на здравно осигуряване, когато:
– не са осигурени по чл.40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО и получават възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването мус нормативно признатите разходи.
-ако са осигурени по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, осигурителни вноски се внасят, върху облагаемия доход, след намаляване с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение
От запитването става ясно, че лицата /пенсионерите/ получават възнаграждение за месеца, по-малко от размера на минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи и не са осигурени на друго основание по реда на чл.40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО /по трудови и служебни правоотношения, договори за управление и контрол, като самоосигуряващи се лица и т.н./. В този случай, когато работят без трудово правоотношение и получат възнаграждение за месеца под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни осигуровки за тази дейност не се дължат. Не се дължат и здравно осигурителни вноскиза сметка на лицата по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като те са осигурени за сметка на републиканския бюджет, като получаващи пенсии.
Относно служителката, която не е пенсионер и не е осигурена на друго основание през календарния месец, ако възнаграждението е под минималната работна заплата за страната след намаляване с нормативно признатите разходи, тя също не подлежи на социално и здравно осигуряване, като работеща по „граждански договор”. Тя обаче ще дължи здравноосигурителни вноски за своя сметкапо реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО – вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица /за 2008 г. ? от 240 лв./, тъй като не е осигурена на друго основание по реда на ЗЗО.

Оценете статията

Вашият коментар