2_758/01.07.2014
КСО – чл.4, ал.1, т.7
чл.4, ал.3, т.2
ОТНОСНО: осигуряване на собственик и управител на ЕООД
Според запитването, физическо лице е регистрирано като упражняващо земеделска дейност и се осигурява за своя сметка върху месечен осигурителен доход – 240 лв. Одобрено е за финансиране и е сключило договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Европейската програма за развитие на селските райони. В договора (т.4.29) е записано, че ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, за срок от пет години след сключване на договора”. Едновременно с дейността като регистриран земеделски производител лицето е и собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), чиято дейност е само два-три месеца през годината.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1.Може ли през тези два месеца да упражнява дейност в дружеството и да се осигурява върху минимален месечен осигурителен доход – 420 лв., или следва да закрие или прехвърли правата по управление на дружеството на друго лице?
2.Как следва да се осигурява за периода на осъществяване на дейност в дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство и компетентността на Националната агенция за приходите, изразявам следното становище :
По първия въпрос.
Статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите (НАП), както и дейността на нейните органи са определени със Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министерството на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания (чл.2,ал.1 от ЗНАП).
В чл.3 ал.1 от ЗНАП са определени функциите и правомощията на агенцията: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица; да установява публичните вземания за данъци и осигурителни вноски; да обезпечава и събира принудително публичните вземания; да установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите регламентиращи внасянето на задължителни осигурителни вноски; да събира доброволните плащания за публични задълженияи т.н.
От изложеното следва, че НАП не е компетентна да изрази становище по въпроси свързани с условията, правата и задълженията по договор за полване на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Европейската програма за развитие на селските райони.
По втория въпрос.
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (за всички осигурени социални рискове). Вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
„Неначислени” възнагражденияза лицата които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени и не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно изискванията на чл. 4 от Закона за счетоводството, т.е. за лицата по тази точка вноски са дължими само при наличие на изплатени, начислени или договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица (полагат личен труд в дружеството), следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд „Пенсии”). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, бълагрските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване на тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани самоосигуряващите се лица, се декларира с декларация в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
На основание чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2014 г., минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя съобразно облагаемия им доход за 2012 г., като самоосигуряващи се лица, в следните диапазони:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г. или са нямали деклариран облагаем доход като самоосигуряващи се лица, както и за започналите дейност през 2013 и 2014 г. е 420 лв. (чл.8, ал2 от ЗБДОО за 2014 г.)
Във връзка с реално получените доходи през календарната година, самоосигуряващите се лица определят иокончателен размер на месечния осигурителен доход,по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружествасе взема предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (основание чл.3, ал.3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски ).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват здравно върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определенсъс ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Лицата, които са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се начисляват върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.
Предвид изложеното, за периодите през които лицата извършват дейност като регистрирани земеделски производители и едновременно с това започнат да полагат и личен трудкато самоосигуряващи се лица – собственици на търговски дружества (ЕООД), следва да декларират в 7 (седеем) дневен срок: започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването и на тази трудовата дейност. За периодите на упражняване на едновременна дейност, като регистрирани земеделски производители и като самоосигуряващи се лица (собственици на търговски дружества), осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (420 лв.).