3_3088/31.10.2011 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
чл. 6, ал. 7, т. 1
чл. 6, ал. 8
НЕВДПОВ, чл. 3, ал. 3, т. 2
Относно: осигуряване на собственик на ЕООД
Постъпило е писмено запитване относно приложението на осигурителното законодателство. Съгласно изложеното в същото задълженото лице е самоосигуряващо лице от 1991 г. Самоосигурявало се е чрез ЕТ „………..” с БУЛСТАТ ………. за периода от 1991 г. до 2008 г., а от 2009 г. – чрез „……….” ЕООД с БУЛСТАТ ………… Считано от 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г. е внасяло осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход в размер на 600 лв., а от 01.10.2010 г. – на 700 лв. На 15.10.2011 г. е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подготвя необходимите документи за пенсиониране. При представяне на осигурителната книжка за заверяване от органите на Националния осигурителен институт за изтеклата 2010 г. му е отказано да бъде заверена същата с попълнени данни за внесените осигурителни вноски върху избрания от него месечен размер на осигурителния доход. Предложено му е да коригира месечния размер на осигурителния доход на 420 лв., тъй като дружеството е приключило отчетната година на загуба.
Във връзка с гореизложеното са поставени следните два въпроса:
1. На какво основание е получило отказ да бъдат признати като дължими внесените от него осигурителни вноски върху избрания месечен размер на осигурителния доход за 2010 г.?
2. На каква база следва да бъде заверена осигурителната книжказа периода от месец януари до месец октомври на 2011 г., без да е приключена финансовата година и без да е подадена годишна данъчна декларация за „…………” ЕООД?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999г., посл. изм. ДВ бр. 77/2011г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр.13/2011г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до нейното прекратяване. Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно посочената разпоредба на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственициили съдружници на търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно чл.6, ал.7, т.1 от КСО, осигурителните вноски са за тяхна сметка, и се дължат авансово, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, същите определят окончателен размер на годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при формиране на окончателния размер на осигурителния доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти. Дивидентите са доходи, които не са свързани с упражняването на трудова дейност от собственика (съдружника) на търговското дружество, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Следователно, основанието за осигуряване на собствениците на ЕООД е личната им трудова дейност именно в качеството им на собственици. Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява със стопанската дейност на фирмата. За трудова дейност се приема всяко действие на собственика на ЕООД по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър дори тогава, когато тя не извършва стопанска дейност.
От изложеното следва, че окончателният размер на месечния осигурителен доходе обвързан с действителния доход на лицето, деклариранв справкатакъм ГДД по ЗДДФЛ. С годишното изравняване се цели да се приведат в съответствие получените от трудовата дейност през годината доходи с внесените авансови вноски върху избрания месечен доход. Когато тази разлика е положителна, т.е сумата на окончателния осигурителен доход е по-голяма от сумата на авансово внесенитевноски се изчисляват и довнасят осигурителни вноскиза фонд „Пенсии”, за „ДЗПО” и за здравно осигуряване.
Когато самоосигуряващото се лице е внасяло осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход, чийто размер е по-голям от минималния, а средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на ГДД, е под минималния осигурителен доход, както и в случаите когато лицето няма облагаеми доходи за съответната година, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния. Неоснователно внесените осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за ДЗПО върху осигурителния доход, който превишава минималния осигурителен доход, могат да бъдат възстановени или прихванати с изискуеми вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК.
Когато собственикът на ЕООД подава данъчна декларация само по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и не е получавал месечни възнаграждения, които да формират реален осигурителен доход, той не подавадекларация по ЗДДФЛ.В този случай,собственикът на ЕООД се осигурява върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Предвид гореизложеното следва да се обобщи, че след като задълженото лице не е декларирало облагаеми доходи за 2010 г. като физическо лице собственик на ЕООД за извършена трудова дейност в дружеството с личен труд с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а е подало само декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, осигурителните вноски са дължими върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 420 лв., определен със ЗБДОО за 2010 г. Следва да се има предвид, че минималният месечен размер на осигурителния доход за лицето за 2011 г. може да бъде различен от 420 лв. съобразно декларирания от него облагаем доход за 2009 г. като самоосигуряващо се лице (чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2011 г.).
Отговорът на въпроса на каква база следва да бъде заверена осигурителната книжка за периода от м. януари до м. октомври на 2011 г., без да е приключена финансовата година и без да е подадена годишна данъчна декларация за „……….” ЕООД е извън законоустановената компетентност на Националната агенция за приходите, разписана в чл. 3 от ЗНАП. Становище по този въпрос лицето може да получи от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.