Изх. № 94-В-28
Дата: 20.03.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 1;
КСО, чл. 6 ал. 2;
КСО, чл. 6 ал. 3;
КСО, чл. 10;
ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 5;
ТЗ, чл. 141.
ОТНОСНО: осигуряване на собственик на ЕООД
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 94-В-28 от 2013 г., отговаряме следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е вписано в Търговския регистър като управител на еднолично търговско дружество, на което е собственик.
Поставени са следните въпроси:
1.Правилно ли е собственикът на ЕООД, който е и управител да се осигурява по трудов договор на длъжността „управител” в същото дружество и ако не е правилно какъв е реда за корекция за минал период, има ли осигурителни права и какви са те?
2.В случай, че назначи по трудов договор друго лице за управител, вписан в Търговския регистър, възниква ли задължение за осигуряване на собственика на ЕООД и на какво основание?
3.Може ли да бъде сключен трудов договор междууправителя и собственика на капитала на длъжност „счетоводител”? В тази хипотеза дължат ли се осигурителни вноски на друго основание от собственика на ЕООД?
4.Има ли разлика в осигуряването на управител на ООД и какви са те?
Относно възможността за сключване на трудов договор с управителите на търговскидружества, които са собственици или съдружници в тези дружества е от компетентността наМинистерство на труда и социалната политика /МТСП/.
Изхождайки от нормативната уредба, определяща статута на трудовия договор, МТСП поддържа тезата, че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения /писма с Изх. № 66-00-30/15.05.2000г., № 60-03-10.01.2006 г. и публикувани отговори на въпроси в сайта на министерството/. В случаи, когато едноличният собственик на ЕООД /или съдружник в ООД/ ще упражнява трудова дейност, която не е свързана с дейността по управлението на дружеството (управител е друго физическо лице), тогава е допустимо сключването на трудов договор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразяваме следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Неслучайно тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за попадане в кръга на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване. Тези основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
В правомощията на Общото събрание е да избере управител, на когото определя възнаграждение и го освобождава от отговорност / чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон /ТЗ/. Съгласно чл. 141 ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. В чл. 141 от ТЗ са определени правомощията на управителя, като изрично е посочено, че той представлява дружеството и неговото име едновременно с представянето на нотариално заверено съгласие с образец от подписа, се вписва в Търговския регистър.Според чл. 141 ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, т. е. вписването има конститутивен характер. Размерът на възнаграждениетона управителя може да бъде определен и в документ, различен от онзи, в който е обективирана волята на страните относно предмета на договора и поетите с него задължения /решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. дИзх. № 478/2007 г., ТК /. При установяване наличие на дължими възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с оглед дължимост на осигурителни вноски се прилага предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ред за събиране на доказателства и доказателствени средства.
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от кодекса – върху полученото, начислено, но неизплатено или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 1, ал. 5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Минималният осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислените възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010г. Според допълващото указание „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени.
Считано от 01.01.2013 г. е прецизирана разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, като изчерпателно са изброени лицата, подлежащи на осигуряване по този ред с оглед упражняваната от тях трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества и еднолични търговци. Спрямо тези осигурени лица се прилагат горепосочените указания на НАП от 2010 г.
Когато извън дейността по управление и контрол собственикът ЕООДупражнява трудова дейност в дружеството в качеството му на самоосигуряващо се лице /полага личен труд, закойто може да получава или да не получавадоход, извън тази, регламентирана в неговите задължения като управител/, следва да се осигурява по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Когато получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния му доход /чл. 6, ал. 8 от КСО/.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лиза, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подписана от самоосигуряващоно се лице до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ). Под израза «всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице» в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО:
?упражняване на трудова дейност по регистрация на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?упражняване на трудова дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и като физическо лице – член на неперсонифицирано дружество;
?упражняване на дейност като земеделски производител и тютюнопроизводител, регистрирани по съответния ред.
Упражняването на коя да е от посочените дейности поражда задължение за лицата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица. В случаите, когато лицата извършват повече от една дейност на едно и също или на различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 1- 4 от КСО внасят авансовите си осигурителни вноски за едно от основанията по избор на лицата. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ).
С оглед всичко изложено до тук, собствениците на ЕООД/съдружниците подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход за всяка трудова дейност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година в поредността, определена с КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.
В конкретния случай, следва да се обърнете към компетентната ТД на НАП София, където органът по приходитес проверка следва да установи всички факти и обстоятелства, от значение за задълженията Ви за осигурителни вноски.
Доколкото последният Ви въпрос не касае Вашите права и задължения, а е насочен към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на други задължени лица, Ви уведомявам, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:
– се идентифицират като задължени лица и
– изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.е насочен към проучването на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на друго задължено лице.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/