2_617/ 15.04.2010г.
КСО – чл.4, ал.6
чл.4, ал.3, т.2
чл.4, ал.1, т.7
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.1 и 2
ОТНОСНО: осигуряване на собственик на ЕООД, който получавапенсия, отпусната в чужбина
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че сте собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, което осъществява дейност и имате отпусната пенсия от Република Турция. Поставяте въпроса: подлежите ли на осигуряване в Република България ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
?Относно социалното осигуряване:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО). Собствениците или съдружницитев търговски дружества на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигурените лица и се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване за съответната година(чл.6, ал.7, т.1 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и получавана пенсия. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за лицата на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсиявписват обстоятелството, че са пенсионери, както и дали желаят да се осигуряват, в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Горното е приложимо в случаите когато, собствениците на ЕООД, не подлежат на осигуряване като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Такова задължение възниква ако лицата упражняват трудова дейност свързана с управление на дружеството и им е изплатено, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под неначислени възнаграждения се разбират дължимите възнаграждения /договорени или определени по съответния ред/, които не са начислени/Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на ИД на НАП/.
В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
?Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО на задължително осигуряване подлежатвсички български граждани, които не са граждани и на друга държава ибългарските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да “живеят постоянно на територията на Република България“, ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година. Когато това условие не е налице, българските граждани остават извън обхвата на ЗЗО, не подлежат на осигуряване и заплащат стойността на оказаната им в България медицинска помощ. В този случай изясняването и корекцията на здравно осигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства. Такива документи за лица с двойно гражданство са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина, както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване.
По отношение на лицата отговарящи на изисквания на чл.33, ал.1 и 2 от ЗЗО, т.е подлежащите на задължително здравно осигуряване, следва да имате предвид, че в ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата на които е отпусната пенсия,поради товапенсионерите се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗОи/илиизпълнители по договори за управление и контрол почл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.
‘