КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7, т. 1 и ал. 8;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 3, ал. 1, т. 1;
ЗКПО – чл. 10, ал. 6, чл. 18, чл. 22, чл. 42, чл. 204, т. 1, чл. 216 и чл. 217;
ЗДДФЛ – § 1, т. 26, б. „з” от ДР
ОТНОСНО:Осигуряване на собственик на ЕООД при сключен договор за възлагане управлението на дружеството; признаване на възнаграждението за данъчен разход и облагане с данък разходите за представителни цели.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……..,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ……, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, управителят и едноличен собственик на търговско дружество (ЕООД) е самоосигуряващо се лице. Интересувате се за следното:
1.Може ли управляващият собственик на ЕООД да сключи договор за възлагане управлението на дружеството с цел получаване на месечно възнаграждение?
2.При сключен договор за управление върху какъв месечен осигурителен доход се дължат осигурителни вноски?
3.Подлежи ли на деклариране в НАП съгласно данъчното и осигурително законодателство договорът за управление и трябва ли в този случай собственикът на ЕООД да прекъсне осигуряването си като самоосигуряващо се лице?
4.При осигуряване по договор за управление по какъв начин ще се подават данните с декларация обрИзх. № 1 и декларация обрИзх. № 6?
5.Собственикът на ЕООД има ли право на представителни разходи и какви могат да бъдат тези разходи в качеството му на самоосигуряващо се лице и ако бъде сключен договор за управление?
Във връзка с гореизложеното, изразявам следното становище:
По отношение на въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 от ТЗ органи на дружеството са:
1.общо събрание;
2.управител (управители).
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Едноличният собственик на капитала има две възможности за осигуряване по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
1. При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” исе разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното лице (управителя) в съотношение, определено в чл. 6, ал. 3 от КСО. Осигурителният доход е полученото или начисленото, но неизплатено брутно месечно възнаграждение (по договора), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
За договорите за управление и контрол не се подават уведомления в НАП, на основание Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, тъй като нормите на трудовото право, в частност на чл. 62, ал. 3 и 4 от КТ не намират приложение при този вид договори.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения в компетентната ТД на НАП за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Данните за осигуряването на лицата, получаващи възнаграждение по договори за управление и контрол, се подават с попълнен код 10 в т. 12 “Вид осигурен“ на декларация обрИзх. № 1, предвиден за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, както и за синдици и ликвидатори.
Декларация образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в съответната компетентна ТД на НАП не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г.). Във връзка с разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от КСО, дължимите осигурителни вноски върху изплатените и/или начислените възнаграждения по договори за управление и контрол се посочват с кодове от 1 до 3 в полета от 8.1 до 8.4.
2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са задължени да внасят авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход самоосигуряващите се лица определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от посочената наредба).
Предвид изложеното, ако управителят на търговското дружество е сключил договор за възлагане управлението на същото и е подал декларация по чл. 1, ал. 2 от упоменатата наредба в компетентната ТД на НАП за прекъсване на трудовата му дейност като самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на ЕООД, осигуряването ще се извършва по описания по-горе ред на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
По отношение на данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за управление се начисляват и изплащат на основание сключен договор, който е регламентиран с нормативен акт и с който са определени задълженията и правата на лицето във връзка с управление на дейността на дружеството. Същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При положен труд по управлението на фирмата и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството /ведомост, служебна бележка или друг без значение от наименованието/ и чл. 10 от корпоративния закон, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели. Тук следва да се отбележи, че за целите на Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, правоотношенията, възникващи по силата на договор за управление и контрол са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б.“з“ от ДР на ЗДДФЛ. Тази норма е от значение единствено и само за целите на данъчното облагане на този вид доходи по реда на ЗДДФЛ.
Ето защо при приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация за 2009г. дружеството е необходимо да има предвид разпоредбите на чл. 42 от ЗКПО. Съгласно чл. 42 от посочения закон разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Същото се отнасяи за разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за доходи. Тази разпоредба не се прилага за разходите, представляващи:
1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2. доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи за доходи и осигуровки се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, а осигуровките са внесени в приход на бюджета.
В ЗКПО няма определение за вида и обхвата на представителните разходи. Поради липсата на определение в корпоративния закон, за придобиване на представа за вида на представителните разходи на дружеството може да се вземе предвид разпоредбата на чл. 62 от Правилника да прилагане на ЗДДС – стоки и услугиза представителни или развлекателни цели по смисъла на ЗДДС са такива за: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
Признаването на представителни разходи, свързани с дейността има отношение към предмета на дейност на предприятието и не е обвързано със статута и договорните отношения със собственика. Какви представителни разходи ще се признават счетоводно в предприятието зависи от решението на ръководството му.
Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. Относно документалната обоснованост на коментираните разходите, разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО приема, че такава е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Данъчната ставка на данъка върху представителните разходи е определена с чл. 216 от закона и е в размер на 10%. На основание на разпоредбата на чл. 217 данъкът върху представителните разходи се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.