КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 3 и ал. 10 и чл. 10, ал. 1;
ДОПК – чл. 12, ал. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на членове на Съвета на директорите на акционерно дружество, които имат сключени договори за управление, но без определено възнаграждение
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………../10.04.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, „………” АД се управлява и представлява от Съвет на директорите (СД), състоящ се от трима членове. Съгласно сключените договори за управление с членовете на СД само изпълнителният директор получава възнаграждение, върху което се начисляват и внасят осигурителни вноски. С останалите членове на СД не е уговорено възнаграждение, тъй като дейността им се свежда до участие в заседанията на СД, които в редки случаи са повече от веднъж годишно.
Поставяте следните въпроси:
1.След като в договорите за управление изрично е посочено, че членовете на СД, които не са изпълнителни членове не получават възнаграждение, следва ли те да бъдат осигурявани и на какво основание?
2.Ако трябва да се осигуряват, какъв би трябвало да бъде минималният период на осигуряване при продължителност на заседанията от 15 минути и при положение, че лицата работят по трудово правоотношение при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 219, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) органи на акционерното дружество са:
1.общо събрание на акционерите;
2.съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система).
Общото събрание на акционерите избира и освобождава членовете на съвета на директорите и определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството (чл. 221, т. 4 и 5 от ТЗ).
При едностепенната система на управление дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Съветът на директорите приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове. Съветът на директорите се събира на редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца, за да обсъди състоянието и развитието на дружеството. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета. Всеки от изпълнителните членове докладва незабавно на председателя на съвета за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. Всеки член на съвета може да поиска от председателя да свика заседание за обсъждане на отделни въпроси. Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик (чл. 244 от ТЗ).
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигурително правоотношение за държавното обществено осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 (посл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Осигурителните вноски за изпълнителите по договори за управление и контрол, които получават възнаграждения само за участие в заседания на управителни, надзорни съвети или други органи на търговското дружество, се дължат върху полученото, включително начисленото и неизплатеното, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход изчислен пропорционално на броя на дните, за които се полага възнаграждение. В случаите, при които членовете на Съвета на директорите упражняват дейност и на други основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи и в поредността по чл. 6, ал. 10 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От изложеното следва, че основополагащо за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
От 01.01.2010 г. с направените изменения и допълнения в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от кодекса осигурителните вноски за тези лица стават дължими и когато възнагражденията не са начислени. Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества могат да се третират единствено дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.
‘