Осигуряване на управител на ЕООД, който има сключен договор за възлагане на управлението на дружеството и полага управленски труд до 2 часа дневно

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, ал. 3 и ал. 10

ОТНОСНО: Осигуряване на управител на ЕООД, който има сключен договор за възлагане на управлението на дружеството и полага управленски труд до 2 часа дневно
В писмото си излагате следната фактическа обстановка:
Вие сте управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и имате сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. Собственик на капитала на същото е друго търговско дружество (ООД), в което сте съдружник.
Поради затрудненото финансово състояние на управляваното от Вас дружество, възнаграждение по договора за управление не Ви се начислява и изплаща. От 01.04.2010 г. възнамерявате да преустановите производството и да прекратите трудовите договори с наетите лица. Работата Ви като управител ще бъде сведена до 2 часа дневно.
Интересувате се, възможно ли е осигуряването Ви да бъде съобразено с намаления работен ден и какви осигурителни вноски трябва да се внасят в този случай?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действаща нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител (управители). Управителят може да не е съдружник (чл. 135 ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от ТЗ е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание, се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за тези лица са в размерите, определени за фондовете «Общо заболяване и майчинство», «Пенсии», «Трудова злополука и професионалнаболест» и «Безработица» (чл. 2, ал. 3 от КСО). Разпределението на вноските между осигурители и осигурени лица е определено в чл. 6, ал. 3, точки 8 и 9 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, в редакцията след изменението в ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Според даденото определение в Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, «неначислени възнаграждения» по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 от КСО не възниква за тези лица.
От представената фактическа обстановка става ясно, че Вие сте управител на ЕООД, чийто капитал е собственост на друго дружество (ООД), в което сте съдружник. Дейността по управление на ЕООД осъществявате въз основа на изричен договор за управление и контрол. Предвид изложеното по-горе за управлението на ООД и ЕООД, осигуряването Ви следва да се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Относно възможността дължимите осигурителни вноски за дейността Ви по управление на дружеството да бъдат определени на база продължителността на работния Ви ден, която няма да наминава 2 часа дневно, Ви обръщаме внимание за следното:
Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Уговарянето на непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без правни последици по отношение на прилагания осигурителен режим спрямо лицето, изпълнител по договора. Следователно, когато отношенията между страните, свързани с управлението на едно търговско дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключендоговор за възлагане на управлението, както изисква разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, осигурителните вноски трябва да се изчисляват и внасят върху доход, не по-малък от определения минимален осигурителен „праг” съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО за съответната година, независимо че реално полагания труд от управителя, може да е за не повече от 2 часа дневно.
В случай, че упражнявате трудова дейност и като съдружник в ООД, за Вас е налице още едно основание, на което трябва да се осигурявате. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Когато са пенсионери, осигуряването по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е по желание на лицата (чл. 4, ал. 6 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Те определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. дейности по управление и контрол);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »