КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 10 и чл. 10, ал. 1;
ДОПК – чл. 12, ал. 1 и чл. 37, ал. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на управител на ООД при сключен договор за възлагане управлението на дружеството,в който не е определено възнаграждение
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………/19.06.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка в запитването, Вие сте вписан за управител на „……..” ООД, но не сте съдружник. Сключили сте договор за възлагане управлението на дружеството, в който е посочено, че ще го управлявате безвъзмездно. Същевременно работите по трудов договор при 8-часов работен ден в сдружение с нестопанска цел. Интересувате се, следва ли да се осигурявате по така сключения договор за управление, при положение че няма да получавате възнаграждение за тази си дейност и че сте назначен по трудово правоотношение в същото дружество на длъжност, включваща и управленски функции. Посочвате още, че до момента дружеството не е развивало дейност.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Управлението на търговското дружество с ограничена отговорност (ООД) е уредено в Раздел ІІІ, чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ).
Органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите), като управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от ТЗ). В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и групи професии), и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От 01.01.2010 г. с направените изменения и допълнения в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от кодекса осигурителните вноски за тези лица стават дължими и когато възнагражденията не са начислени. Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества могат да се третират единствено дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Обстоятелството, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество все още не е достатъчно, за да възникне задължение за неговото осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност, и ще отпадне при нейното прекъсване/прекратяване.
От изложеното следва, че задължението за осигуряване на лице, което е вписано като управител на търговско дружество, може да отпадне единствено в хипотезата, при която той не упражнява трудова дейност. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в търговския регистър. Управителната и представителната власт на управителя произтичат от вписването му в търговския регистър, докато с договора за възлагане на управлението се уреждат чисто вътрешните отношения в дружеството – определят се правата и задълженията на управителя спрямо дружеството и обратно (чл. 141, ал. 7 от ТЗ). Тъй като договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в ТЗ, за него се прилагат общите разпоредби на гражданското право (чл. 280 – 292 от ЗЗД). Свободното определяне съдържанието на договора за възлагане на управлението не следва да противоречи на норми от ТЗ, както и на дружествения договор. Следователно, при сключване на този вид договор би следвало да се определи и възнаграждението на управителя, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие. Според чл. 137, ал. 1, т. 5 от закона Общото събрание определя възнаграждението на управителя, а в чл. 147, ал. 2 е направено уточнението, че въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на ЕООД, за което се съставя протокол, в съответната за решенията на общото събрание форма.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона. Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Извън гореизложеното Ви уведомяваме, че при направената справка за актуално състояние на всички трудови договори, налични в Регистъра на трудовите договори по Вашия ЕГН, се установи, че осигурителят “………” ООД не е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключен трудов договор между Вас и дружеството. В тази връзка следва да имате предвид, че въпросът дали с един трудов договор могат да се съвместяват две длъжности, едната от които е за изпълнение задълженията на управител, е от компетентността на Изпълнителна агенция “Инспекция по труда” и поделенията й, на които е възложен контролът по спазване на трудовото законодателство.
В заключение Ви обръщаме внимание и на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, която гласи, че осигурителните вноски за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.