КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 10, ал. 1, т. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
ДОПК – чл. 12, ал. 1 и чл. 37, ал. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на управител на ООД при сключен договор за възлагане управлението на дружеството за работа през определени дни в месеца
Във връзка с постъпило писмено запитване от ТП на НОИ гр. ………, препратено по компетентност от ТД на НАП гр. ……, офис гр. ……., заведено с вх. № ……/23.09.2013 г. в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …….., Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка в писмото на ТП на НОИ гр. …….., за периода от 01.05.2007 г. до 31.03.2009 г. съгласно сключени договори за управление с двамата управители „……” ООД гр. …… възлага на всеки един от тях да управлява дружеството по 10 дни в месеца. В резултат на така сключените договори възнагражденията на управителите, дължими за календарния месец, са изчислени за 10 дни, съответно минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии е определен пропорционално на дните, за които са изплатени възнагражденията. Въпросът, който се поставя, е следва ли за горепосочения период за двамата управители да се довнасят осигурителни вноски до размера на минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Управлението на търговското дружество с ограничена отговорност (ООД) е уредено в Раздел ІІІ, чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ).
Органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите), като управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от ТЗ). В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, в редакцията на разпоредбата за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и групи професии), и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От 01.01.2010 г. с направените изменения и допълнения в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от кодекса осигурителните вноски за тези лица стават дължими и когато възнагражденията не са начислени. Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества могат да се третират единствено дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Обстоятелството, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество все още не е достатъчно, за да възникне задължение за неговото осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност, и ще отпадне при нейното прекъсване/прекратяване.
От изложеното следва, че задължението за осигуряване на лице, което е вписано като управител на търговско дружество, може да отпадне единствено в хипотезата, при която той не упражнява трудова дейност. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в търговския регистър, дори тогава, когато същото не извършва стопанска дейност. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, а не от договора за управление и контрол. Решението на Общото събрание за избор на управител е обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър (чл. 140, ал. 1 от ТЗ) и едва след вписването овластяването на управителя или неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица, в случая на администрацията на НОИ или НАП (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). С договора за възлагане на управлението се уреждат вътрешните отношения в дружеството – определят се правата и задълженията на управителя спрямо дружеството и обратно (чл. 141, ал. 7 от ТЗ). Тъй като договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в ТЗ, за него се прилагат общите разпоредби на гражданското право (чл. 280 – 292 от ЗЗД). Свободното определяне съдържанието на договора за възлагане на управлението не следва да противоречи на норми от ТЗ, както и на дружествения договор. Ограничения в представителната власт на управителя извън хипотезата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ нямат действие по отношение на трети лица, както в договора за възлагане на управлението, така и в дружествения договор. Следва да се има предвид също така, че уговарянето на работа през определени дни в месеца е правна възможност, предвидена в чл. 114 от Кодекса на труда, но не и в законодателството, което регламентира договорите за управление и контрол (ТЗ, ЗЗД). Поради това, наличието на подобна клауза в договор за възлагане управлението на търговско дружество е без правни последици по отношение осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора.
Следователно за периода, през който двамата управители са упражнявали трудова дейност на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, за тях се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, независимо от факта, че в договорите за управление, които същите са сключили с дружеството, е предвидено те да изпълньват задълженията си на управители само през определени периоди в месеца.
В допълнение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона. Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
С оглед гореизложеното периодите, през които лицата са упражнявали трудова дейност на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, следва да се установят в хода на административното производство. Това са периодите, през които всеки един от тях е притежавал качеството на управител, вписан по надлежния ред в Търговския регистър, и е полагал управленски труд, т.е. е изпълнявал задълженията и функциите по управление и представителство на дружеството. За установяване на този факт са допустими всякакви писмени доказателства, относими към предмета на производството и събрани по реда и със средствата, предвидени от ДОПК.