3_741/14.03.2011 г.
КСО: чл.4, ал.1, т.7
КСО: чл.10
НООСЛБГРЧМЛ:чл.1, ал.2
Относно: осигуряване на управител на търговско дружество
Според изложеното в запитването „ХХХХХХ” ООД през 2011г. няма да упражнява дейност и е освободило работниците, назначени по трудово правоотношение през 2010г. Едно от лицата, наето по трудово правоотношение, е в отпуск по майчинство и не му е прекратено трудовото правоотношение. За това лице се начисляват и внасят здравни осигуровки за сметка на работодателя в размер на 4.8%. В тази връзка се поставя въпроса трябва ли да се осигурява през 2011г. управителят на дружеството след като същото няма да има дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110/1999г., посл.изм.
ДВ бр.100/2010 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ бр.2/2010 г.) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр.70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 9/2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
По отношение осигуряването на управител, получаващ възнаграждение по договор за управление и контрол:
На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а и продължава до прекратяването й.
Лицата, които упражняват трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол, подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за тези лица, е полученото, или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора или неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-голям от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Здравното осигуряване на тези лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
От цитираните разпоредби следва, че задължението за осигуряване на управителя на търговско дружество може да отпадне единствено в хипотезата, при която управителят не упражнява трудова дейност. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в търговския регистър дори тогава, когато същото не извършва стопанска дейност. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, а не от договора за управление и контрол. С договора за възлагане на управлението се уреждат вътрешните отношения в дружеството – определят се правата и задълженията на управителя спрямо дружеството и обратно (чл. 141, ал. 7 от ТЗ). Свободното определяне съдържанието на договора за възлагане на управлението не следва да противоречи на норми от ТЗ, както и на дружествения договор.
Следователно, при сключен договор за възлагане на управлението на едно търговско дружество, социалното и здравното осигуряване на управителя следва да се извършва по описания по-горе ред за целия период на действие на договора – от вписването в търговския регистър до неговото прекратяване. По отношение обстоятелствата, свързани с трудовата дейност на изпълнителя по договор за управление и контрол, следва да се има предвид, че в тези случаи не се представят документи в Националната агенция за приходите (НАП).
По отношение осигуряването на съдружниците в търговското дружество като самоосигуряващи се лица.
Съдружниците в търговското дружество, са задължени да подават декларации в компетнетната териториална дирекция на НАП съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 3 от НООБГРЧМЛ – в 7-дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която имат регистрация като самоосигуряващо се лице, и при промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването. С други думи,дейносттана дружеството рефлектира единствено за пораждане на задължение от страна на съдружниците-самоосигуряващи се лица. Следователно, ако лицето в качеството си на съдружник не упражнява трудова дейност, няма да е налице основание за осигуряване в качеството на самоосигуряващо се лице.
Следва да се има предвид, че всяко движение на приходни и разходни документи доказва наличието на дейност. Конкретният случай предполага за лицето да се изготвя ведомост за работни заплати, да се начисляват и внасят здравноосигурителни вноски, да сеизвършват счетоводни записвания и банкови разплащания, и тези действия са част от дейността на всяко търговско дружество.
При положение, че търговското дружество упражнява дейност и се управлява и представлява от лице в качеството му на съдружник-самоосигуряващо се лице, то следва да се осигурява за избраните от него осигурителни рискове.
‘