КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 и ал. 3, т. 2;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 3, ал. 6
ОТНОСНО:Осигуряване на управители на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД)
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ………..,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” …….., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е с двама управители, които управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. И двамата управители се осигуряват по трудови правоотношения при други работодатели като за единия от управителите, който е и собственик на дружеството, е достигнат максималния месечен размер на осигурителния доход за 2009 г. – 2000 лв.
Поставени са следните въпроси:
1.Едноличният собственик на капитала задължен ли е да се осигурява и като самоосигуряващо се лице в дружеството?
2.Възможно ли е да се води на 4-часов работен ден по трудов договор и как следва да се обедини информациятаза доходите му?
3.Другият управител длъжен ли е също да се осигурява за своя сметка след като управлява и представлява дружеството заедно с неговия собственик?
4.Възможно ли е да се осигурява по трудов договор или това трябва да бъде договор за управление и контрол?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по така формулираните въпроси:
Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ органи на дружеството са общо събрание и управител (управители) като управителят може и да не е съдружник.
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Предвид изложеното по-горе за управлението на ЕООД, едноличният собственик на капитала има две възможности за осигуряване по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
1. При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, определен за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне за тези лица са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното лице (управителя) в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО. Осигурителният доход е полученото или начисленото, но неизплатено брутно месечно възнаграждение (по договора), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии) по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са задължени да внасят авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход самоосигуряващите се лица определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от посочената наредба).
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение на изложеното, следва да обобщим, че за управляващия собственик на ЕООД, който се осигурява върху максималния месечен размер на осигурителния доход при друг осигурител, не се дължат осигурителни вноски за дейността му по управление на дружеството, тъй като месечният осигурителният доход не може да надвишава максимално определения със ЗБДОО за съответната година. Независимо от обстоятелството, че осигурителни вноски няма да се внасят от дружеството за този управител, данни за осигуритения му стаж с декларация обрИзх. № 1 следва да се подават в компетентната ТД на НАП: с попълнен код 10 в т. 12 «Вид осигурен» от декларацията – при наличието на изричен договор за възлагане на управлението или по код 12, ако е избран редът за осигуряване, определен за самоосигуряващите се лица, на основание разпоредбата на чл. 3 ал. 6 (нова-ДВ, бр. 3 от 2009 г.,сила от 01.01.2009 г.) от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодатерите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При попълване на декларация обрИзх. № 1 дните в осигуряване следва да се отразят в т. 16.4 – Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж, а осигурителен доход и проценти осигурителни вноски не следва да се посочват.
По отношение осигуряването на втория управител, чийто месечен осигурителен доход по трудовото правоотношение с другия работодател е под максималния осигурителен доход и който няма качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като не е собственик или съдружник в търговското дружество, остава възможността същият да се осигурява само като изпълнител по договор за възлагане на управлението съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В случай, че извън този договор управителят има сключен и трудов договор с дружеството за длъжност, различна от функциите по управление и контрол, то тогава той подлежи на осигуряване едновременно и на двете основания върху сбора от осигурителните му доходи – като работник или служител по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и като изпълнител по договор за възлагане на управлението по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, но общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.