КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 3 и ал. 10 и чл. 10, ал. 1;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3, чл. 34, ал. 1, т. 2, чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2;
ДОПК – чл. 3, чл. 4 и чл. 12, ал. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на управители – чуждестранни физически лица
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …………/26.11.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в писмото Ви, за управители на „…….” ООД, освен Вас, са вписани и двама турски граждани, живеещи постоянно в Турция, които до този момент влизат и пребивават в България само с туристически визи. Посочвате, че те не упражняват трудова дейност като управители на дружеството, затова само Вие сте подали декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице в компетентната ТД (офис) на НАП. Интересувате се, дали и другите двама управители също следва да се осигуряват като самоосигуряващи се лица.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. Достатъчно е едно лице да извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него. Поради това, ако управителите, които са турски граждани, упражняват трудова дейност в дружеството, те следва да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по предвидения в КСО ред за съответната дейност.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание Изх. № 24-00-10/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. (указанията са публикувани в сайта на НАП), е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно в учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Вписаният за управител съдружник (собственик) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения и от правоотношения по управление и контрол);
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
От цитираните разпоредби следва, че собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които се осигуряват във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сачуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Здравноосигурителните вноски за чуждите граждани, които попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, се внасят по ред, в срокове и върху осигурителен доход, определени в чл. 40 от ЗЗО в зависимост от основанието им за осигуряване.
Управителите на търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно кодекса за социално осигуряване. Ако полагат личен труд в дружеството и като съдружници, те дължат здравноосигурителни вноски и в това качество. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО – върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно и продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
Предвид горепосочената нормативна уредба, въпросът: задължени ли са двамата турски граждани, заради вписването им като управители на ООД, да се осигуряват по българското законодателство, зависи от това дали същите упражняват или не трудова дейност в дружеството, както и от вида на тази дейност. При изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с упражняваната трудова дейност следва да се вземат предвид и данните от Търговския регистър за вписаните обстоятелства и обявените актове от „….” ООД, според които дружеството е сключило договори за управление и с тримата управители, в т.ч. с управителите, които са турски граждани. Съгласно договорите, които са със срок на действие – 5 години, всеки един от управителите има определено възнаграждение в размер на 700 лв.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс (чл. 3 от ДОПК). Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).