КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4 и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР;
НООСЛБГРЧ – чл. , ал. 1 и 2
ОТНОСНО:Осигуряване на земеделски производител
Изложена фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано като земеделски производител, не е презаверило регистрационната си карта в съответната областна дирекция «Земеделие» към 25 март 2008 г. В подадената от същото годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. е деклариран реализиран доход от продажба на произведена непреработена растителна и животинска продукция като в Приложение № 8 към декларацията е отразена дата на регистрационната карта – 02.06.2007 г.
Лицето е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП, в която е заявило, че започва да упражнява трудова дейност като регистриран земеделски производител от 13.06.2007 г. и че от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Поставени са следните въпроси:
1.По какъв ред следва да се провежда осигуряването на лицето след 25.03.2008 г. ?
2.Следва ли да подаде декларация за прекъсване на трудовата му дейност, считано от 25.03.2008 г.?
3.Подлежат ли на възстановяване осигурителните вноски за ДОО и за здравно осигуряване, направени от лицето в качеството му на самоосигуряващо се лице, за периода, през който не притежава заверена регистрационна карта на земеделски производител?
Във връзка с гореизложеното, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители земеделските производители се регистрират в областната дирекция „Земеделие” по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския производител. Всеки земеделски производител физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице – с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ. Въз основа на вписването на земеделския производител се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1. Регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция “Земеделие“ заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година (чл. 5, ал. 1-3 от Наредба № 3/1999 г.). При прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция “Земеделие“ за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция “Земеделие“ или чрез общинската служба по земеделие. При отписване от регистъра по предходната алинея земеделският производител може да се регистрира отново през следващата календарна година. Земеделският производител се отписва служебно от регистъра, ако в продължение на две последователни години не изпълни изискванията по чл. 5, ал. 3 (чл. 11, ал. 6-8 от Наредба № 3/1999 г.).
От изложеното следва, че земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), задължението за осигуряване на регистрираните земеделски производители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и отпада принейното прекъсване или прекратяване. В тази връзка, моментът на придобиване качеството на «регистриран земеделски производител» може да еразличен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7- дневен срок отзапочване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
По отношение на крайния период, до който земеделският производител следва да се осигурява за избрания от него осигурен социален риск, то това е датата на прекъсване или прекратяване на трудовата дейност, която по време предхожда отписването на земеделския производител от регистъра или двата момента съвпадат, но във всички случаи лицето не би могло да продължи да се осигурява след като вече е отписано от регистъра, както и за периода, през който не притежава валидна регистрационна карта (редовно заверявана в ОД «Земеделие»). Или казано с други думи, земеделският производител е задължен да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за времето, през което упражнява трудова дейност в това му качество, в рамките на периода, през който притежава валидна регистрационна карта. На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ земеделският производител е задължен да подава декларация в компетентната ТД на НАП при прекъсване илипрекратяване на трудовата му дейност – в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
В разглеждания казус земеделският производител е извън обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО след 25 март 2008 г., независимо че за 2008 г. е декларирал доходи от продажба на произведена непреработена растителна и животинска продукция в Приложение № 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.Внесените осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване за периода, през който лицето няма статут на регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, ал. 5, т. 3 от ДР на КСО, подлежат на възстановяване по реда на чл. 128 – 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – въз основа на подадено искане от лицето или по инициатива на орган по приходите. Ако не се осигурява здравно на друго основание след тази дата, здравното осигуряване на лицето следва да се провежда по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
‘