03_2671/21.08.2012 г.
КСО чл.4, ал.1, т.7
ЗЗОчл.40, ал.1, т.1
ЗЗОчл.40, ал.5, т.1
Относно: осигуряване по договор за управление и контрол на търговско дружество
Според изложеното в запитването на 13.07.2012 г. с решение на едноличния собственик на капитала, считано от 17.07.2012 г., лицето е освободено от длъжност управител на ХХХХ ЕООД, което обстоятелство е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на 27.07.2012 г. Със същото решение и от същата дата 17.07.2012 г. е назначен за управител на търговското дружество друго лице. В тази връзка се поставя въпроса кой следва да внесе осигурителни вноски за времето от 17.07.2012 г. /датата на прекратяване на договора/ до 27.07.2012 г. /датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър/?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВбр. 58/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 60/2012г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл.4а и продължава до прекратяването на същата.
Лицата, които упражняват трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол, подлежат на задължително осигуряване за фонд “Пенсии“, фонд “Общо заболяване и майчинство“, фонд “Трудова злополука и професионална болест“ и фонд “Безработица“ на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за тези лица, е полученото, или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-голям от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Здравното осигуряване на тези лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО– на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно разпоредбите на чл. 140, ал. 4 и чл. 231, ал. 4 от Търговския закон, решенията за избор и освобождаване на управител на ООД и АД, респ. ЕООД и ЕАД, пораждат действие след вписването им в търговския регистър. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството “управител“. Цитираните норми на ТЗ са императивни.
Съгласно общото правило, създадено с новелата на чл. 4а от Гражданския процесуален кодекс до отмяната й с ДВ бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал.2 от Закона за търговския регистър (ЗТР), на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него се проявява само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект. Последното означава, че вписването се явява елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна.
Но дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза – чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от върховния орган на ЮЛрешение на едноличния собственик на капитала промени, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното.
В този смисъл решенията на едноличния собственик на капитала, касаещи избора и освобождаването на управител във вътрешните отношения пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.
Следва да се има предвид обаче, че основополагащо за възникване на задължението за осигуряване на управителя на търговско дружество е упражняване на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положен труд. Същото ще отпадне в хипотезата, при която управителят не упражнява трудова дейност.
Следователно в периода между датата на вземане на решението за прекратяване правомощията на управителя и датата на вписването му в търговския регистър, лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО в случай, че е упражнявало трудова дейност в качеството му на управител, за което му се дължи или му е изплатено възнаграждение.
Относно здравното осигуряване следва да се има предвид, че ако след прекратяване на осигуряването по договора за управление и контрол лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 – 3 от ЗЗО, то същото следва да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и да извършва годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2012 г. този доход е в размер на 420 лв. като здравноосигурителната вноска е в размер на 16,80 лв. месечно (8 на сто от 210 лв.). При възникване на това обстоятелство лицето е длъжно да подаде декларация образец №7 в компетентната ТД на НАП, като в декларацията следва да се посочи, че осигуряването ще се осъществява по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Срокът за подаване на декларацията е до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство.
‘